Август протяга се дълго и бавно –
топлото време разглезва.
Мокър след банята стъпки оставя.
После следата изчезва.
Гледа в хладилника – алена диня.
Август багажа си стяга.
После чак, мисли къде да замине.
И засега го отлага.
Мария Донева
Август протяга се дълго и бавно –
топлото време разглезва.
Мокър след банята стъпки оставя.
После следата изчезва.
Гледа в хладилника – алена диня.
Август багажа си стяга.
После чак, мисли къде да замине.
И засега го отлага.
Мария Донева 
Това го няма в книгата („Меко слънце“), но пък очевидно се вписва изцяло (или частично?!?!?) в стилистиката й.
Допада ми. Благодаря.
Калин 😛
е, книгата вече е стара, аз мисля за следваща 🙂
благодаря ти! 🙂
Следваща?! Супер!!!
Ще известяваш, когато стане време.
то не става бързо… ама да видим. стискай палци 🙂
Мила Мария. Защо така правиш бе момиче. Тъкмо реша, че е време да не „пътувам никъде“ и ти ми пишеш стихове за това как на Август му се тръгвало нанякъде. Колко е трудно след това човек да си остане вкъщи, знаеш ли?
И какво правим сега?
🙂
aми…не знам 🙂 Отиваме на „София диша“ за литература…например 🙂
добре бе… ходете… софиянци такива!
пък аз ще си стоя тука.
ако нещо интересно има, ще разкажеш 🙂
точно точно точно така го чувствам! след толкова години някой да даде име на август, благодаря ти! :)))))
знам и аз някои работи : )))))
ааа, чакам още работи тогава :))) (за септември не ми се говори, но за Коледа какво ще кажеш? 😉 )
то ще се чуе 🙂