Молитва

 

Това малко зелено легло
беше на Ивелина, на Мария,
на Нико, на Андони, на Иво.

Една нарисувана лисичка

ги преведе през сънищата,
през тряснатите врати,
през далечните камбани,
през високата температура,
през ваксините, през млякото, през чая.

Боже на детските легла,
боже на плетените кошчета,
боже на люлките,

грижи се за малките в твоята кошара
и не забравяй нарисуваната лисичка.

Новата тетрадка

Нищо не може да се сравни с новата тетрадка за всичко.
Предишната беше 200 листа и я изписах за 8 месеца.
Вътре има телефони, адреси, списъци за покупки, рисунки, но най-много – стихотворения.
И тя беше такава – с твърди корици, с бели страници, с широки просторни редове.
Нова тетрадко, желая ти хубави букви.
dsc07245

Покана: „Заекът и неговата мечта“

 

Четене на глас на стихове и поема

1 август, 19:00 часа
Фоайето на Радио Стара Загора

Официална премиера на поемата

„Заекът и неговата мечта“

Мили приятели! Имам идея!
Каня и вас да се включите в нея.
Случи се тъй, че написах поема.
И си реших – аз защо ли не взема
и да я кажа пред всички на глас?
Не, не пред всички, а само пред вас!
Може да стане! Помислих, и ето:
в сряда. На радиото фоайето.
Точно във 7 – да бъде по-хладно.
За да не слушате рими на гладно,
знайте, че топло ще бъдат приети
всякакви кифлички, сладки, солети.
Аз ще ви черпя със тоник и мента,
за да е свеж и прохладен моментА.
Юли преваля и август пристига.
Лятос – поема. На есен пък – книга.
Давам ви повод да се съберем,
че ще се изпозабравим съвсем.
Нека се видим да ви прочета
„Заекът
и
неговата мечта“!

🙂

Лирическая („Здесь лапы у елей дрожат на весу…“)

Тук елхите потрепват със тънки игли.
Тук и птиците пеят тревожно.
Ти живееш в гора със вълшебни мъгли
и да тръгнеш не ти е възможно.
По черешата съхне изпраният цвят,
а дъждът с капки люляка цели.
Аз ще дойда за теб, и ще тръгнем назад
към двореца, огласян от трели.

Твоят дом – очарован, прикрит и смутен,
е скрит от света и от мене.
Ти не знаеш – духът ти е там заловен,
омагьосан в гората зелена.
Нека съхне тревата без капка вода
и луната да чезне в небето.
Все едно, аз ще дойда да те отведа
в светъл замък с балкон над морето.

В кой ден ще излезеш, във колко часа,
внимателна и предпазлива?
Кога на ръце аз ще те отнеса
там, където ще бъдем щастливи?

Ще те грабна, щом искаш. Насреща съм, знай.
Колко сили съм пръскал без нужда…
Ще си имаме свой, малко бедничък рай,
щом дворците прекрасни са чужди.


Един опит, с цялото ми смирение.