Лирическая („Здесь лапы у елей дрожат на весу…“)

Тук елхите потрепват със тънки игли.
Тук и птиците пеят тревожно.
Ти живееш в гора със вълшебни мъгли
и да тръгнеш не ти е възможно.
По черешата съхне изпраният цвят,
а дъждът с капки люляка цели.
Аз ще дойда за теб, и ще тръгнем назад
към двореца, огласян от трели.

Твоят дом – очарован, прикрит и смутен,
е скрит от света и от мене.
Ти не знаеш – духът ти е там заловен,
омагьосан в гората зелена.
Нека съхне тревата без капка вода
и луната да чезне в небето.
Все едно, аз ще дойда да те отведа
в светъл замък с балкон над морето.

В кой ден ще излезеш, във колко часа,
внимателна и предпазлива?
Кога на ръце аз ще те отнеса
там, където ще бъдем щастливи?

Ще те грабна, щом искаш. Насреща съм, знай.
Колко сили съм пръскал без нужда…
Ще си имаме свой, малко бедничък рай,
щом дворците прекрасни са чужди.


Един опит, с цялото ми смирение.

10 thoughts on “Лирическая („Здесь лапы у елей дрожат на весу…“)

  1. Мария, като човек, който обича Висоцки, и е много капризен към преводите от руски зобщо, смирено свалям шапка. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!

  2. Като човек отдавна превеждащ Висоцки,мога да твърдя че преводът за мене е отличен.Поклон пред таланта ти!

  3. Супер! Свободен, но верен превод – запазила си емоцията и смисъла… Давай още.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s