=
Мария:
Лятото иска далеч да пътува,
но е объркано и се страхува.
Как да замине само. И с кого ли.
Как уморително е да се моли.
Има и работа. Има да шета…
А си мечтае за всички морета!
Гледа ръцете си. Още са млади.
Лятото млъква и почва да глади.
Парата пари. Вън птиците… Чуват се.
Хората ходят. Говорят. Сбогуват се.
Дишат. Прегръщат се. Плуват. Живеят.
Лятото ляга на пода. Сивее.
Чака. Не знае какво. Но не спира.
Нито живее. И нито умира.
но е объркано и се страхува.
Как да замине само. И с кого ли.
Как уморително е да се моли.
Има и работа. Има да шета…
А си мечтае за всички морета!
Гледа ръцете си. Още са млади.
Лятото млъква и почва да глади.
Парата пари. Вън птиците… Чуват се.
Хората ходят. Говорят. Сбогуват се.
Дишат. Прегръщат се. Плуват. Живеят.
Лятото ляга на пода. Сивее.
Чака. Не знае какво. Но не спира.
Нито живее. И нито умира.
=
Доктор Толев:
Лятото иска да скита на воля,
без да попита, без думичка моля,
бърза от всичко да грабне, да вкуси,
ако откажеш – веднага се муси,
облаци вика, показва си перките,
сълзи – порои, изгубва си мерките.
Лято по принцип е нещо лабилно –
ако е слънчево, то е усилно,
щом е дъждовно – ще дойде и град,
сетне – комари безчет, на парад.
Бирата – топла, мигаш нервозно,
жега, и всеки говори сериозно,
та да ти кажа – я грабвай си плувките,
беж на моренце и почвай с целувките!.
без да попита, без думичка моля,
бърза от всичко да грабне, да вкуси,
ако откажеш – веднага се муси,
облаци вика, показва си перките,
сълзи – порои, изгубва си мерките.
Лято по принцип е нещо лабилно –
ако е слънчево, то е усилно,
щом е дъждовно – ще дойде и град,
сетне – комари безчет, на парад.
Бирата – топла, мигаш нервозно,
жега, и всеки говори сериозно,
та да ти кажа – я грабвай си плувките,
беж на моренце и почвай с целувките!.
Мария Донева 
прекрасни са…всичките стихове на това момиче…не го познавам ,
но ми е така близко…сякаш говори от мое име- благодаря и!
това лято, това лято! 🙂
Много приятно стихотворение. И носи нещичко от духа на Вапцаров 🙂
ей, „много приятно“ не е точно похвала 🙂
Eeeee! Толкова тъжно 😦
обикновено тъжно
Лятото иска да скита на воля,
без да попита, без думичка моля,
бърза от всичко да грабне, да вкуси,
ако откажеш – веднага се муси,
облаци вика, показва си перките,
сълзи – порои, изгубва си мерките.
Лято по принцип е нещо лабилно –
ако е слънчево, то е усилно,
щом е дъждовно – ще дойде и град,
сетне – комари безчет, на парад.
Бирата – топла, мигаш нервозно,
жега, и всеки говори сериозно,
та да ти кажа – я грабвай си плувките,
беж на моренце и почвай с целувките!
.
🙂
ей така обичам аз! 🙂