Приятели е книжарница. Това й е името, но не искам да го пиша в кавички, защото Стаси и другите момичета от нашата книжарница наистина са ми приятели. За там съм ушила тези човечета, там ще стоят, ще се усмихват и ще чакат някой да си ги хареса.

А минзухарчето ме чакаше търпеливо сутринта в една голяма саксия на терасата. Вчера нямаше никакви признаци, че там ще цъфти цвете, то се е приготвяло да ме изненада, а аз точно днес да се успя!

Шареният бръшлян пък беше стръкче с две листенца, което ми подари една мила госпожа в Казанлък по-миналото лято. А сега – ехее!