Слънчогледите

 

Слънчогледите свалиха
жълтите си ореоли
и лицата си откриха –
кръгли, потъмнели, голи;

прави, сухи, уморени,
без перца, без огърлици,
във очакване вглъбени
недоспали лунатици.

 

4 thoughts on “Слънчогледите

  1. Слънчогледите са мрачни,
    погледите им във черно,
    в тон с небето непрозрачно,
    посред ден – почти вечерно.

    Някъде война бушува,
    казват че била далече,
    ала вятър зъл тършува
    и насам я влачи вече.

    .
    😦

    • Тошко, подсети ме за едно стихотворение на Миряна Башева

      БЕШЕ ВОЙНА

      Червени коне
      юздите си влачат.
      Беше страшно клане
      и ги няма ездачите.

      В железния зной
      догарят два танка
      като заупокой.
      И ги няма останките.

      Отровни мъгли
      и облаци шетат,
      просто като че ли
      я няма планетата.

      Мъждука луна
      с лице анемично,
      подобно жена,
      която е ничия.

      Ти мислиш, луна,
      че още те викат.
      А беше война.
      И няма никой.

  2. Еххх… да се чуди човек хубаво ли е да се живее в интересно и героично време…

  3. Няма война
    Сини коне
    цвилят във здрача.
    Беше яко клане.
    А ги няма палачите…

    Сред сини мъгли
    шетат борчетата.
    Но кой, и къде, го боли
    за шменти.. и за ментетата.

    Във пожарния зной
    догаря банка..
    И няма герой..
    И няма останка..
    * * *
    Аз мислех, страна
    че още ни викат..
    А то, няма война..
    И няма никой..

    /.. просто черпя ../

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s