4 thoughts on “Слънчогледите”

1. Слънчогледите са мрачни,
   погледите им във черно,
   в тон с небето непрозрачно,
   посред ден – почти вечерно.

   Някъде война бушува,
   казват че била далече,
   ала вятър зъл тършува
   и насам я влачи вече.

   .
   😦

   Reply ↓

   • Тошко, подсети ме за едно стихотворение на Миряна Башева

     БЕШЕ ВОЙНА

     Червени коне
     юздите си влачат.
     Беше страшно клане
     и ги няма ездачите.

     В железния зной
     догарят два танка
     като заупокой.
     И ги няма останките.

     Отровни мъгли
     и облаци шетат,
     просто като че ли
     я няма планетата.

     Мъждука луна
     с лице анемично,
     подобно жена,
     която е ничия.

     Ти мислиш, луна,
     че още те викат.
     А беше война.
     И няма никой.

     Reply ↓

2. Еххх… да се чуди човек хубаво ли е да се живее в интересно и героично време…

   Reply ↓

3. Няма война
   Сини коне
   цвилят във здрача.
   Беше яко клане.
   А ги няма палачите…

   Сред сини мъгли
   шетат борчетата.
   Но кой, и къде, го боли
   за шменти.. и за ментетата.

   Във пожарния зной
   догаря банка..
   И няма герой..
   И няма останка..
   * * *
   Аз мислех, страна
   че още ни викат..
   А то, няма война..
   И няма никой..

   /.. просто черпя ../

   Reply ↓