нетърпение в кутия

Във кутия от обувки
и завити със хартия,
сред трошици от целувки
и искрици от магия,

те дискретно се протягат,
лъскат си огледалцата,
блясък и брокат си слагат
и примигват им сърцата.

Колко е ноември? Скоро
ще му се изниже краят.
Този шкаф ще се отвори,
лампите ще засияят.

Щом декември се разсъмне –
идва празник, свършва мракът.
С нетърпение, на тъмно,
старите играчки чакат.

🙂

11 thoughts on “нетърпение в кутия

  1. Тази година ги прибрахме чак около баба Марта играчките от елхата, мързелът прави празниците почти безкрайни :).

  2. ха 🙂 подранило коледно вълшебство – прекрасно е!!!

  3. Толкова не се траем със зимата, че и Коледата ми е някакво тягостно и фалшиво време. Но едно такова стихче е в състояние да ме накара да я заобичам. Е, за малко и от безопасна дистанция е по-лесно де… :))

  4. Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева

  5. И друг път съм се радвала на идването на Коледа, но тази година я очаквам като спасение:…“Щом декември се разсъмне –
    идва празник, свършва мракът…“ Отново стихотворението на Мария ме поръсва с надежда, а това е вече подарък!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s