Във кутия от обувки
и завити със хартия,
сред трошици от целувки
и искрици от магия,
те дискретно се протягат,
лъскат си огледалцата,
блясък и брокат си слагат
и примигват им сърцата.
Колко е ноември? Скоро
ще му се изниже краят.
Този шкаф ще се отвори,
лампите ще засияят.
Щом декември се разсъмне –
идва празник, свършва мракът.
С нетърпение, на тъмно,
старите играчки чакат.
🙂
Мария Донева 
Тази година ги прибрахме чак около баба Марта играчките от елхата, мързелът прави празниците почти безкрайни :).
На мързела дължим много от плодовете на прогреса! 🙂
ха 🙂 подранило коледно вълшебство – прекрасно е!!!
все от някъде трябва да се започне 🙂
Очарователно е
🙂
мерси! 🙂
Толкова не се траем със зимата, че и Коледата ми е някакво тягостно и фалшиво време. Но едно такова стихче е в състояние да ме накара да я заобичам. Е, за малко и от безопасна дистанция е по-лесно де… :))
тъкмо я прекосихме, идва топлото вече
Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева
И друг път съм се радвала на идването на Коледа, но тази година я очаквам като спасение:…“Щом декември се разсъмне –
идва празник, свършва мракът…“ Отново стихотворението на Мария ме поръсва с надежда, а това е вече подарък!
И аз чакам Коледа с всички сили – Иво ще си дойде за ваканцията!