Колко е хубаво времето вкъщи!
Беля си ябълка. Книжка разгръщам.
Тихичка музика кротко бълбука.
Слънце ли?! Аз пък не мърдам от тука!
Мария Донева
Колко е хубаво времето вкъщи!
Беля си ябълка. Книжка разгръщам.
Тихичка музика кротко бълбука.
Слънце ли?! Аз пък не мърдам от тука!
Мария Донева 
Описваш съвсем точно моето състояние 🙂 само дето при мен е гарнирано с все още спящо леко болно дете и току-що заспала чинчила от другата страна … та не мърдам от леглото аз, за нищо на света 🙂
чинчилите мъркат ли? а децата? а майките? 🙂
Чинчилите не мъркат, а децата не хъркат … но майкитеееееее … те могат по малко и от двете 🙂 особено от кеф
🙂 🙂 🙂
Защо да не… мръднем… 😉
Слънцето истински грее.
Музика в главите ни винаги пее.
Книжки, пак там, отлежават на хладно
и ще отлеем щом стане ни гладно.
Честита Нова година, Мария! Много усмивки, любов и топли рими. 🙂
гушшшшшшшшшш 🙂
aaa, излизам, излизам! хич не ми се стои на едно място! ще изляза и за теб!
за много години – с много и още повече усмивки! 🙂
Светла и благодатна година!
Да, поизлез, моля, снощи не можах да спя, явно съм си отспала тия дни. Разходи се, че да подремна следобед. 🙂
Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева