Меко и топло, следобедът – тих.
Щях да чета, но във сън се унасям.
Чувам елхата как рони игли.
Чувам дори как блещука украсата.
Мария Донева
Меко и топло, следобедът – тих.
Щях да чета, но във сън се унасям.
Чувам елхата как рони игли.
Чувам дори как блещука украсата.
Мария Донева 
Харесва ми:)
съвършено е, Мария
🙂
Тихо шептят и снежинките вън,
като с крила от най-леки чаршафи,
носят се нежни, дори и насън –
там, на земята, ги чакат приятели.
Танцът им бял и замайващо тих е…
Бързай навън, цяла нощ е валяло,
можеш на воля сред тях да се криеш
или под тях като под одеало.
Свойте лъчи разпилей в светлината им,
после поскитай по малките улички,
там, покрай клонки от лед и от сняг –
всичко е твоята радост пробудила.
Снежинките са най-приятни,
ако се гледат отдалече.
Във кухнята е ароматно,
и курабийките препечени,
и, разпечатани, бонбоните,
блестят със разтопени крайчета.
Отблясъците по лимоните,
медът и слънчевите зайчета,
които скачат по покривката
и се разхождат по витринките,
ми правят весела усмивката
и ме сдобряват със снежинките.
То е едно от любимите ми твои стихотворения!
Възхищавам се!
mm 🙂
детство! 🙂
Меко и топло, следобедът тих.
Бирички светли светло изпих.
Даже да няма Гугъл, Фейсбук,
нека да бъдем като Мечо Пух…
* * *
Хубаво посрещане на Новата Година !
Винаги се чувствам по-добър …и здрав, когато прочета твой стих , Мария!
Предварително ти казвам- Честита Нова година, бъди щастлива!
Благодаря ти! Пожелавам ти новата година да бъде прекрасна!
Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева