тихичко Posted on 28/12/2010 by Мария Меко и топло, следобедът – тих. Щях да чета, но във сън се унасям. Чувам елхата как рони игли. Чувам дори как блещука украсата. Споделяне:СподелиХаресване на това:Харесвам Зареждане... Свързани
Тихо шептят и снежинките вън, като с крила от най-леки чаршафи, носят се нежни, дори и насън – там, на земята, ги чакат приятели. Танцът им бял и замайващо тих е… Бързай навън, цяла нощ е валяло, можеш на воля сред тях да се криеш или под тях като под одеало. Свойте лъчи разпилей в светлината им, после поскитай по малките улички, там, покрай клонки от лед и от сняг – всичко е твоята радост пробудила. Reply ↓
Снежинките са най-приятни, ако се гледат отдалече. Във кухнята е ароматно, и курабийките препечени, и, разпечатани, бонбоните, блестят със разтопени крайчета. Отблясъците по лимоните, медът и слънчевите зайчета, които скачат по покривката и се разхождат по витринките, ми правят весела усмивката и ме сдобряват със снежинките. Reply ↓
Меко и топло, следобедът тих. Бирички светли светло изпих. Даже да няма Гугъл, Фейсбук, нека да бъдем като Мечо Пух… * * * Хубаво посрещане на Новата Година ! Reply ↓
Винаги се чувствам по-добър …и здрав, когато прочета твой стих , Мария! Предварително ти казвам- Честита Нова година, бъди щастлива! Reply ↓
Мария Донева 
Харесва ми:)
съвършено е, Мария
🙂
Тихо шептят и снежинките вън,
като с крила от най-леки чаршафи,
носят се нежни, дори и насън –
там, на земята, ги чакат приятели.
Танцът им бял и замайващо тих е…
Бързай навън, цяла нощ е валяло,
можеш на воля сред тях да се криеш
или под тях като под одеало.
Свойте лъчи разпилей в светлината им,
после поскитай по малките улички,
там, покрай клонки от лед и от сняг –
всичко е твоята радост пробудила.
Снежинките са най-приятни,
ако се гледат отдалече.
Във кухнята е ароматно,
и курабийките препечени,
и, разпечатани, бонбоните,
блестят със разтопени крайчета.
Отблясъците по лимоните,
медът и слънчевите зайчета,
които скачат по покривката
и се разхождат по витринките,
ми правят весела усмивката
и ме сдобряват със снежинките.
То е едно от любимите ми твои стихотворения!
Възхищавам се!
mm 🙂
детство! 🙂
Меко и топло, следобедът тих.
Бирички светли светло изпих.
Даже да няма Гугъл, Фейсбук,
нека да бъдем като Мечо Пух…
* * *
Хубаво посрещане на Новата Година !
Винаги се чувствам по-добър …и здрав, когато прочета твой стих , Мария!
Предварително ти казвам- Честита Нова година, бъди щастлива!
Благодаря ти! Пожелавам ти новата година да бъде прекрасна!
Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева