Desafinado

Ние с тебе бяхме нежни като звук
и отеквахме добре един във друг
като музика, която се топи
като мен, когато ме докоснеш ти.

Тананикахме един и същ рефрен
и светът бе празничен и подреден.
Но сега объркано и не във такт звучи.
С тебе ми е хладно, с тебе вече си мълчим.

Пак сме заедно, ала звукът е друг.
Близо си, но мисълта ти вече не е тук.
Ритъмът ти изостана, натежа
и звучи горчиво, и звучи като лъжа.

Моля те, не ми отнемай песента.
Аз си мислех, че безкрайна ще е тя.
И не съм готова всичко да се промени.
Да мълчим фалшиво, да си с други, вече да не бъда с теб.
Моля те, мелодията нека продължи.

Desafinado

за леко фалшиво тананикане 🙂

5 thoughts on “Desafinado

  1. Мария, благодаря на случайността или на неслучайността, и на една приятелка, и разбира се най-много на теб – извинявай за фамилиарниченето, задето попаднах на твоите стихове. Не спирай да твориш, моля!!!

  2. Честита Нова година, Мария! Да е здрава и щастлива! Много красиви (а понякога и весели 🙂 стихове и истории са се появили при теб. Поздрави!

  3. мелодията, странно, продължава, само че ние сме се настроили на друга вълна… всеки път се повтаря едно и също… ако ние го позволяваме…
    поздрави! и за много години!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s