Ние с тебе бяхме нежни като звук
и отеквахме добре един във друг
като музика, която се топи
като мен, когато ме докоснеш ти.
Тананикахме един и същ рефрен
и светът бе празничен и подреден.
Но сега объркано и не във такт звучи.
С тебе ми е хладно, с тебе вече си мълчим.
Пак сме заедно, ала звукът е друг.
Близо си, но мисълта ти вече не е тук.
Ритъмът ти изостана, натежа
и звучи горчиво, и звучи като лъжа.
Моля те, не ми отнемай песента.
Аз си мислех, че безкрайна ще е тя.
И не съм готова всичко да се промени.
Да мълчим фалшиво, да си с други, вече да не бъда с теб.
Моля те, мелодията нека продължи.
Desafinado
за леко фалшиво тананикане 🙂
Мария Донева 
Мария, благодаря на случайността или на неслучайността, и на една приятелка, и разбира се най-много на теб – извинявай за фамилиарниченето, задето попаднах на твоите стихове. Не спирай да твориш, моля!!!
az blagodarq 🙂
Честита Нова година, Мария! Да е здрава и щастлива! Много красиви (а понякога и весели 🙂 стихове и истории са се появили при теб. Поздрави!
пратих ти изненадка 🙂
мелодията, странно, продължава, само че ние сме се настроили на друга вълна… всеки път се повтаря едно и също… ако ние го позволяваме…
поздрави! и за много години!