[11:06:00] Ваня Могилска: „Обсипана с благодат“?!?!?!??!
[11:06:18] a46466: до веждите!
[11:06:44] Ваня Могилска: ама точно така ли можеш да го изразиш – обсипана с благодат, не с бонбони и усмивки примерно
[11:06:47] Ваня Могилска: а с благодат?
[11:09:31] a46466: бубе, бонбони няма.
[11:09:34] a46466: но: вчера първо в английската гимназия…
[11:09:48] a46466: страшно сладки деца
[11:09:50] Ваня Могилска: ква етаз безбонбонна благодат
Има още
Летните обувки на дъжда
още се търкалят на тавана.
Те тежат от прах и светлина,
но на мене може да ми станат.
Ще обходя нечия душа,
ще изтичам по въжето с дрехи.
И един човек ще натъжа,
а на друг ще донеса утеха.
И ако дъждът ми стане гост,
ще се вмъкна тайно през комина.
Ако му харесва да е бос –
ще му кимна и ще ме отмине.
1988
Подаръци чудесни,
които си мечтал,
играчки интересни
той носи цял чувал!
Засмей се – той знае,
че ти не си лош,
и ето – във тихата
приказна нощ,
Дядо Коледа е в града!
Сняг красив от сутринта вали.
Бляскат тънки ледени игли.
И градът е синкав, тих като картинка.
Вече се познава – Коледата наближава.
Ден от захар – вкусен и студен.
Ден със нови дрехи пременен.
Коледа пристига,
смее се и ми намига.
Радва се, че си до мен.
✾
Тази песен не е коледна-коледна в оригинала си,
но е коледно обичлива и блестяща, и вкусна за пеене.
Ето я тук, човек може да си направи караоке 🙂
Когато зимата ме мачка
и ми расте холестеролът,
и изнемогвам от задачи,
си казвам – като дойде пролет
денят ще стане дълъг (ясно
и благосклонно е небето)
и дрехите – в момента тясни,
ще ми стоят като излети,
и грижите ще се разтапят,
и никой няма да се мръщи.
Но идва пролет и внезапно
нещата си остават същите.
23.02.08
Вън внезапно студено стана,
а е топъл и мек диванът.
Предстои ни прекрасен ден –
най-добре остани тук със мен.
Няма изглед снегът да спира,
но си имаме тъмна бира,
ще си готвим, и ще ядем
шоколад и бисквити със крем.
Може ти да си гледаш мача,
после тъжен филм – аз ще плача,
но прегърнеш ли ме добре,
моят плач на мига ще си спре.
Знам, че има идеи разни
как се прави перфектен празник.
Най-прекрасно е според мен
да се гушкаме вкъщи цял ден.
❂
Измечтах си го за коледния JAP 🙂
Я опитайте как е на тананикане
Let it snow, let it snow, let it snow
Много ми е коледно –
във търговски смисъл.
Липсва минимален шанс
лев да ми артиса.
Пазарувам шеметно,
пазарувам бесно.
Коледно е времето.
Пък и ми харесва. 🙂
Мария
Днес съм цялата в звездички –
прах от коледна украса.
Скоро ще изкупя всичкото
злато от пластмаса.
В мен криле разперва гордо,
харчейки, надвива мрака,
ненаситна по природа
Коледната Сврака.
ТТ
Аз съм също тази вечер
във пазарна мания.
И понеже имам вече
коледни желания,
купих две кила надежда
и усмивка купих,
ала тя, по недоглеждане,
падна и се счупи. 🙂
Мравка – касоразбивачка
с инструменти тънки, фини,
с тирбушон и отварачка,
с чукове и бормашини
обикаля пресен орех,
мъчи се, с език изплезен,
иска дупка да отвори
и при ядката да влезе.
Тя професионалистка
е от най-висока класа.
В къщи мравчетата искат
орехов сладкиш на масата.
Тя потропва, тя почуква,
драска с тел, ръкави суче.
Нещо вътре се пропуква,
трясва орехът – отключен!
СНЦ „СПРР – ВЯРА“
МОЛ : ГАНКА ГРОЗЕВА ЙОРДАНОВА
АДРЕС: 6260 РАДНЕВО, УЛ. ГРУДИ ФИЛИПОВ № 1
БУЛСТАТ : 123683816
IBAN : BG45TTBB94001507001858
BIC : TTBBBG22
SG EXPRESSBANK – ОФИС РАДНЕВО
Тъжно-смешната история с никулденските риби привлече вниманието на много хора. Някои от тях поискаха да помогнат, като изпратят някакви суми, според възможностите си. Обсъдихме въпроса с доктор Толев и сега ще ви кажа как стоят нещата:
Ако направите дарение на Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов”, парите ще се влеят в републиканския бюджет, и от там евентуално ще се върнат в Раднево като част от обичайното финансиране.
Има възможност да се направи дарение на Сдружението към болницата, което има по-широка свобода и повече възможности да насочи вашите средства целево, според вашето лично желание на дарители.
В болницата има над 500 легла, и огромната част от тях са постоянно заети. Едно дарение, например от 30 лева месечно, би било капка в морето – значима и ценна, но капка.
Доктор Толев предложи следния вариант. Тези дарени средства била могли да се насочат специално към Терапевтичния театър. В него са заети около 20 пациенти от различни отделения. В бюджета на болницата няма предвидено перо за нуждите на дейността им.
Има още
Доктор Тодор Толев
Понеделник, 6 Декември 2010 г. Стоя си пак аз в Радневската болница и пълня времето с делничности.
И изведнъж То се случи! Верно, братлета, случи се, хем точно в 13 ч. 26 мин, ще рече – почти по обед!
И ме завари неподготвен. Защото е известно, че е присъщо на човек да бъде неподготвен, зер иначе животът щеше да е непоносим с безпощадната си предизвестеност.
А ако ти се случи нещо хубаво, хем си неподготвен, хем ти е някак гузно – как пък на мен, ами какво ще кажат хората, мислиш си ти, пък и леко недоволство понякога сълзи отвътре – щото днес е прието да се жалиш постоянно, за да ти съчувстват и да не се набиваш на очи… А след хубаво нещо не иде някак да мрънкаш…
И ето, братлета, какво се случи! Рибата пристигна! Никулденската риба от вчера пристигна днес! Не може да бъде – рекъл би скептикът. А скептици у нас – дал бог, много са, пък и питателна среда имат, и са народ весел и жизнерадостен – погледнете само с каква усмивка посрещат несгодите и им се радват! Но този път – ядец на скептиците – рибата дойде, и биде документирана, изчистена и приготвена. Пир!!!
Има още
Доктор Тодор Толев
Неделя, 5 Декември 2010 г. Радневската психиатрична болница.
По обикновение, стоя си аз в болницата и шушкам някакви служебни неща, когато около обяд телефонът звъни и ми съобщават, че почти 200 килограма незаконна риба е конфискувана в близост до болницата. Незаконно уловена, придобита или продавана – това не разбрах, но след конфискацията, вместо към местата за унищожаване, Представителят на държавната власт решил да разпореди даряването и в нашата болница.
В което има две добри неща. Първото, че Представителят на държавната власт върши точно това, което се очаква от него. Да пази интересите на Държавата и да повишава доверието в Управляващите. Второто, но никак маловажно е, че въпросната риба би била чудесен дар за хронично гладните радневски пациенти. Които и театър играят, и картини рисуват, и за болницата работят, и успяват да боледуват между всичко това, ала дойде ли ред за никулденска риба – все бюджет няма. То, и за друго няма…
И се започна! Със светкавична скорост се формира Екип по документиране, пренасяне и почистване на дарението. Заподнасяха се благодарности и приветствия. Светнаха едни ми ти усмивки – като 200 ватови крушки посред цигански квартал! Препирни почнаха – кой да носи, кой да чисти… колко тави и ножове ще трябват. Е, и мрънкане се появи, ама тихичко: „толкоз риба… голямо чистене ще е… и точно баш днес ли…” Но като цяло, атмосферата бе приветлива и весела – сякаш не риба, а да речем фолк-звезда или нещо много повече – Властник някакъв на гости ни иде!
Има още
Урааа!
Сезоните са на квартира.
И всеки нещо майстори.
Един навреме се прибира,
а друг вилнее до зори.
Единият цветя засажда,
а другият му ги бере.
Един квартирата охлажда,
друг ръси пясък от море.
Понякога е неуютно,
а друг път като в собствен дом.
Един стените й ще бутне,
а друг разтребва мълчешком.
Декември мъкне кални чанти.
А август се разхожда гол!
И бедните съквартиранти
понасят този произвол.
Мария Донева 