Доктор Тодор Толев

Понеделник, 6 Декември 2010 г. Стоя си пак аз в Радневската болница и пълня времето с делничности.

И изведнъж То се случи! Верно, братлета, случи се, хем точно в 13 ч. 26 мин, ще рече – почти по обед!

И ме завари неподготвен. Защото е известно, че е присъщо на човек да бъде неподготвен, зер иначе животът щеше да е непоносим с безпощадната си предизвестеност.

А ако ти се случи нещо хубаво, хем си неподготвен, хем ти е някак гузно – как пък на мен, ами какво ще кажат хората, мислиш си ти, пък и леко недоволство понякога сълзи отвътре – щото днес е прието да се жалиш постоянно, за да ти съчувстват и да не се набиваш на очи… А след хубаво нещо не иде някак да мрънкаш…

И ето, братлета, какво се случи! Рибата пристигна! Никулденската риба от вчера пристигна днес! Не може да бъде – рекъл би скептикът. А скептици у нас – дал бог, много са, пък и питателна среда имат, и са народ весел и жизнерадостен – погледнете само с каква усмивка посрещат несгодите и им се радват! Но този път – ядец на скептиците – рибата дойде, и биде документирана, изчистена и приготвена. Пир!!!

Редно е да отбележа, че само половината от обещаното ни дадоха, защото другата част пратили в Дома на инвалида, Стара Загора. Нищо и нека! И те са хора, и те риба обичат! От нашите никой ни дума напротив не изрече!

А аз се отдадох на умозаключения. Известно е, че психиатрите са народ съзерцателен и много склонен към мъгливо мъдруване. То им е способ за оцеляване, адаптивен ресурс един вид, пък и те, като всеки, обичат да кокетират с с ексцентричността си – например, чрез внезапни пристъпи на почти мистична вглъбеност. Това сторих и аз, вглъбих се.

И се вгълбих здравата, да ви кажа, щото мистерията беше пълна! Риба – явно не същата от вчера, явно пак прясно конфискувана от същия онзи Представител на държавната власт, който вчера … и прочие (моля, вижте предходния репортаж). Ала този път успешно предадена нам за празнично изяждане. Как стана това?!

С присъщата на психиатрите невъзмутима методичност и аналитичен патос, започнах да изграждам хипотеза след хипотеза. С коя да започна, братлета, та белким заедно стигнем до истината?

Например – явил се Юнак, едър и силен като багерите на рудник Трояново – север, ербап и човеколюбив, а дали е бил със стоманен поглед и почти бръсната глава – това ми остана неясно, награбил Онези, които не дават рибата и им рекъл с дрезгава императивност: „Пичове!!! Не ва ли е срам, бе! Я бързо да си оправяте говната, че да не ва зашаткам ей ся! … Не ме гледай опулено, на бегом те искам! Маррршшш!!!”. И онези бързо дали рибата, мучейки извинения…

Или са били Извънземни. Два броя. С големи очи, със зелена кожа, както му е реда, а иначе дребнички. И са установили Отклонение (обещана, но неподарена риба) в квадрант AZ-WsR98700014 на нашата Галактика, и са щракнали с единствения си дълъг пръст върху преносимия ГОТГО (Генератор за Отстраняване на Тъпанарски и Гадни Отклонения), и от някакво паралелно четвърто измерение изведнъж въпросната риба се материализирала, че даже – и в тавите наредена!

Или това ще е бил Еврочиновник някакъв, сходен с Извънземните впрочем – сух, с безизразно лице, който с метален тембър изрекъл на Подчинения си: „Как си позволявате да не спазвате Директива А6-574 на ЕС! Знаете ли какво ще кажат в Брюксел за това! Незабавно осигурете риба, но внимавайте с крилете, за тях има отделен стандарт!”. „Хрилете” – плахо възразил Подчиненият, но Еврочиновникът го прекъснал раздразно: „криле е написано в директивата, рибите нямат хриле! Изпълнявайте, моля, и без коментари!”

Ами, ох мамо, ако са били Призраци! Цяла нощ, терзан от угризения, Собственикът на рибата ходел от ъгъл до ъгъл, пушел Марлборо и гълтал валидол, а отвън! Отвън! Ужассс! В хладната беззездна нощ бледо-зелени лица надничали през прозореца му, драскали с нокътчетата на костеливите си пръстчета по стъклото и жално скиммтяли: „Чичко! Миличък чичко! Гладни сме… От глад сме мъртви!… дай малко рибка!… Дай!…” И призори разкаяният Собственик дал рибата, избирайки все пак, по-дребните парчета…

Пък може и Фея да е била! Онази, прочутата Добра Фея, със съвсем истинска вълшебна пръчица (автоматична, със зарядно устройство, Made in China), и докоснала с пръчицата си тя Собственика в лявото подребрие, и се появило там сърце, и затупкало, затупкало… И рекъл той на Стопанката си – Пено, мари, тури в един казан от онази риба, ама не всичката, еййй, че знайш ли после!, че да я дадем на психоболницата, да хапнат хората там малко рибка за Празника! Еми тъй де, христиени сме все пак!

А защо не допуснем намесата на рояк разгневени Журналисти, а ядосат ли се – те направо на оси стават, и как тези Журналисти са погнали въпросния Собственик, жужейки: „Пуссссни рибата! …. Рибата пуссссни, сссскъпернико!….. Просссстак!”. А той търчал насам и натам, всуе се бранел – от журналисти отърване има ли? Па накрая, разплакан от болка, сам занесъл рибата до портала на болницата, напръскал с кортикостериоден антихистаминов спрей нажиленото си лице и отишъл да дава интервю…

Или, всъщност, причината е във всички вас, мили мои любезни състрадатели! Които написахте толкова много и хубави думи за случая! Защото е известно, че дори капчица човещина да има у всеки от нас – ако се сберат тези капчици по много, такъв дъжд ще ливне – та и Сахара мочурище ще стане! Дали от вашите думи – ядни, топли, съчувствени и искрени не се събра необходимото, та по неведом начин направо чудо стана! Лично аз този вариант най-го предпочитам, защото съм запазил детинския си навик да вярвам понякога в доброто…

Както и да е. Рибата е вече факт – а аз, от името на радневските пациенти,  много благодаря на ДВСК – Стара Загора и тяхния храбър и човечен Радневски представител!

…

:))))))))))