НИКУЛДЕНСКА ИСТОРИЯ

Доктор Тодор Толев

Неделя, 5 Декември 2010 г. Радневската психиатрична болница.
По обикновение, стоя си аз в болницата и шушкам някакви служебни неща, когато около обяд телефонът звъни и ми съобщават, че почти 200 килограма незаконна риба е конфискувана в близост до болницата. Незаконно уловена, придобита или продавана – това не разбрах, но след конфискацията, вместо към местата за унищожаване, Представителят на държавната власт решил да разпореди даряването и в нашата болница.

В което има две добри неща. Първото, че Представителят на държавната власт върши точно това, което се очаква от него. Да пази интересите на Държавата и да повишава доверието в Управляващите. Второто, но никак маловажно е, че въпросната риба би била чудесен дар за хронично гладните радневски пациенти. Които и театър играят, и картини рисуват, и за болницата работят, и успяват да боледуват между всичко това, ала дойде ли ред за никулденска риба – все бюджет няма. То, и за друго няма…

И се започна! Със светкавична скорост се формира Екип по документиране, пренасяне и почистване на дарението. Заподнасяха се благодарности и приветствия. Светнаха едни ми ти усмивки – като 200 ватови крушки посред цигански квартал! Препирни почнаха – кой да носи, кой да чисти… колко тави и ножове ще трябват. Е, и мрънкане се появи, ама тихичко: „толкоз риба… голямо чистене ще е… и точно баш днес ли…” Но като цяло, атмосферата бе приветлива и весела – сякаш не риба, а да речем фолк-звезда или нещо много повече – Властник някакъв на гости ни иде!

Обаче! … Да знаете, братлета, в такива никулденски, пък и други истории все по едно „обаче” се явява. Този път – като внезапно ново телефонно иззвъняване, от което стана ясно, че Адвокати някакви се появили на местопроизшествието, конфискацията и дарението да оспорват. Представителят на властта оперено, ала някак смутено отбеляза, че „отива да уреди работата”, а Екипът на болницата, включително и моята едра, но скромна особа, останахме да чакаме… Да чакаме… Да чакаме… Да чакаме…

Написах нещата до тук и спрях, защото как да продължа нататък – още не знаех. Минаха няколко часа. През които аз продължих да шушкам служебните неща и заедно с Екипа по рибополучаването и рибообработката, продължих да чакам. Като междувременно добавях в края на горния абзац по едно „да чакаме” за всеки изминал кръгъл час. Разбрахте ли сега, братлета защо са тези повторения? Ако още не сте се сетили – да ви кажа. От нерви са!…

Междувременно, пратих съгледвачи и разузнавачи на место, и според тях – голяма дандания било! Хора – сеирджии бол, едните – за нас, а други – против. Адвокатите – розови, снажни и лъскави – бумаги разни размахвали, с членове и параграфи плашели, а Собственикът, с разядосан вид изричал лоши думи. Ама наистина много лоши думи изричал той! А изходът от спора се мятал насам-натам като прани гащи връз въже под неистовите пориви на вятъра…

Да чакаме… Да чакаме… Абе, ние чакахме и чакахме, и още чакахме, ама нека стигна до края все пак! Към свечеряване хората от персонала полека-лека се разредиха и изнизаха, мърморейки и те лоши думи. Щото – ни риба, ни кост!

А аз така и не разбрах какво се е случило. Дали са сгънали Представителя на държавната власт – което май е най-малко вероятното. Та той изглеждаше много свестен и правилен човек! Или спорът още продължава. Или въпросът е отнесен към „компетентните органи”. Нали е мода днес всичко да се отнася към „компетентните органи”, през к…а някому, демек. Но фактологията по случая вече не е важна.

Защото след толкова изминало време непочистената риба не може да бъде предлагана за консумация. Тя се разваля бързо и единственото правилно решение е да се изпрати в екарисажа за унищожаване. А нашите болни? – би попитал някой. Ми какво нашите болни… Нашите болни се върнаха към хладното си гладно ежедневие и толкова. „Нищо, маминото, те са свикнали” – бе рекъл един поет някога…

А за мен, след упорити умозаключения и логически маневри, разгадката накрая проблесна! Колко просто било всичко! Какъв Никулден, каква риба, какви психично болни! Та нали Никола Мирликийски – римлянин, римски гражданин, неженен, осъждан, е бил Министър, пардон – Светец на моряците и рибарите само по съвместителство! Докато основният му ангажимент е бил да закриля търговците! И разбойниците…

ПС

Написаното е за съвсем истински случай.

Май в случая най-големият никулденски шаран бях аз,
ама в гражданското общество си е така…

2 thoughts on “НИКУЛДЕНСКА ИСТОРИЯ

  1. Мили приятели, утре ще отида в Раднево и после ще ви разкажа края на историята.

  2. Pingback: Мекото слънце на една Мария « a beautiful place to get lost

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s