Стара Загора е град, в който е чудесно да пристигаш.
В нея има нещо меко, прегръщащо и женско. Когато се раждаш или след това, когато слизаш от влака на старзагорската гара, посрещат те така, все едно винаги си бил тук и мястото ти те очаква.
Стара Загора е град равен и плодороден, разтворен като длан на приятел. Тук хората преминават през дните без усилие. Дъждовната вода непринудено се стича от Аязмото и прави локви в Станционната градина. Липите цъфтят през пролетта, кестените скачат по тротоарите наесен – както е правилно и както винаги е било.
Стара Загора успокоява и приспива. В кафенетата се събират приятели и започват отново същите разговори, които са водили вчера и които им предстоят в следващите 20 години.

В някои дни Стара Загора прилича на едно много симпатично куче с клепнало дясно ухо – посреща те в градската градина и те подушва дружески; понякога чува добрите вести, понякога пропуска световните новини.
Стара Загора е град с ведър дух и това е нейният принос към международното положение.
Когато любомъдрият пътешественик тръгне с влак от София към морето, на първото събуждане е в Стара Загора, на второто вече е пристигнал.
Кафенетата искрят от настроение. По улиците шестват майките с количките и в слънчеви дни градът мирише на бебе.
Стара Загора е място с история и традиции. Тук бабите винаги ще мажат филии с лютеница на внучетата, дядовците ще бистрят политиката, директорите на предприятия ще тичат за здраве по алеите на Аязмото, запалянковците ще викат “Само Берое!”, поетите ще четат стихотворенията си на други поети и ще се поздравяват взаимно.
В този мек, зелен град, направен за обичане, старите ти учители те помнят. Старите ти любими винаги пазят за теб една чаша вино и едно незабравено обещание.
Има нещо запазено и възрожденско, нещо здраво и скромно в този град, в който е радостно да се прибереш и е хубаво да живееш.
Стара Загора, толкова заета с ежедневието на своите хора, че от не знам колко века не й остава време да остарее.

03.10.2005