Хайде
да си играем двамата.
Ти ще бъдеш бащата
на моето щастие.
Ще прилича на теб,
ще порасне голямо и силно
и ще ни построи къща.
Аз ще бъда майката
на твоите спомени.
През дълбоката зима
ще си говорим за тях.
А когато съвсем остареем,
ще ни напуснат полека –
дъщери, задомени далече.
Хайде да си играем!
Мария Донева
Мария Донева 
Страхотно хубаво е!
Ми, добре… Да играем –
аз ще бъда бащата,
ти – майка… Ще знаем,
че наред са нещата,
щом е само игра.
Затова –
то, играчки не трябват,
външни, искам да кажа,
но от себе си – да,
всеки нещо да грабва –
примерно, радост,
ще дадем на децата,
а за лицата
още трябва ни смях.
И основно – куража…
Разбрах –
ако само на сладост
решим да я караме,
ще се караме, караме…
Не са нужни беда,
нито болка!
Ще намерим по пътя,
особено в края…
Ще ни трябва и време.
В краен случай ще вземем
малко време назаем…
Ми, добре, да играем!…
да
Тооооооолкова хубаво, Мише.
Благодаря.
мърррр 🙂
Страхотно е! Не се сдържах и го публикувах на стената си във ФБ! Ако не Ви е приятно, веднага мога да го изтрия…
Сакън! Не трий хубавото стихотворение!!!
:)))
Благодаря 🙂
Чудесно е – кратичко и вълшебно!
БРАВО!
Благодаря 🙂