ДА СЕ ЧУЕМ: Първо уж е временно…

Лиляна

Първо уж е временно.
После продължава:
работа, която
с хора те сближава.

Хорът, в който пееш.
Ранните домати.
С всичко ще успееш,
щом си сред познати.

С хората те свързват
сто и пет причини.
Чакат те! Побързай!
После ще починеш!

С куките. С лъжицата.
С леката мотика.
Помощ за дечицата –
който те повика.

Нова плетка? Бебешко –
чакате правнуче.
Тъкмо да отдъхнеш, но…
нещо все се случва.

От града до селото.
След това – обратно.
Даже е по-весело
и е по-приятно –

и в ума, и в пръстите
нещо се премята.
Във ръцете скръстени
ляга самотата.

Ти – с ръце разперени
вечно за прегръдка.
Щедрост непремерена.
Радост – едри глътки.

Котка като пламъче
трепка, мърка, дреме.
Ще починеш… Само че
все не идва време.

Всичко за проекта „Да се чуем“ можете да прочетете ТУК.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s