
Баба Восе
Мъничка като Косе Босе
си я представям баба Восе.
На залеза перчемът риж
се вее над Кючук Париж.
Липи ухаят от балкона.
Говорим си по телефона.
Неловко в първата минута.
Като учителка прочута
тя вижда колко се старая
и как желая да узная
каквото каже. Разговорих я.
Тя заразказва ми история:
за майките на партизаните,
за умните, за калпазаните,
а и за Втората световна,
а и за връзката любовна
с учението и науката,
че й е непозната скуката
и интересно е живяла,
без да излиза от квартала,
гимназията е отсреща
и учениците си среща,
и техните деца, и внуците…
В Кючук Париж утихват звуците,
и ми разказва баба Восе,
и вече аз съм Косе Босе,
не е неловко, няма страшно,
и съм с написано домашно.

Всичко за проекта „Да се чуем“ можете да прочетете ТУК.
Днес и аз съм с написано домашно. Много хубав проект!
Отличничка! ❤