Мили приятели,

Ако вече нямах заглавие „Книга за нас“, точно така щях да нарека тази книга, която ще ни събере в София другата седмица. В нея има стихотворения, които са някак твърде малко на брой, като знаеш, че съм ги писала три години. От една страна, наистина повече превеждам, отколкото пиша. От друга – с помощта на редактора Здравко Дечев се погрижих да махна всичко излишно… И книгата, струва ми се, стана някак остра, без тлъстини, без дунапрен, без шупли… как да го кажа по-ясно? Ще я прочета на хартия скоро и ще си проверя усещането, ще си го сравня и с вашите усещания, ако искате да ги споделите с мен.

Тя е за любимите хора. Като се замисля – всички са вътре. Мъж, жена и дете, майка, татко, братя, сестри, баба, дядо, компанията за морето, всички сме заедно там и сме неразделни и прегърнати.

Започва с любов и с любов завършва, а вътре в тези скоби има още много от същото, във вид на пътуване, прибиране, боледуване и оздравяване, готвене и игри, четене и писане.
Има груба лексика, има думи като задник, казанче, лудница, шкембе чорба и печени чушки, има миризливки и букови сечковци. Има и красиви думи, и нежни. Всичките ми думи са там. Но аз си мисля, че най-хубаво е, когато стихотворенията не се усещат като стихотворения, а като естествена и жива родна реч.

Не. Най-хубавото е, ако в книгата е цялата ми душа, а после се окаже, че не била моята душа, а твоята. Че там е твоето семейство, твоят град, твоите стиснати зъби, твоята скръб и твоята любов.
И книгата, която е моя, да се окаже твоя книга.
Книга за нас.

Първата среща на „Боядисвам в бяло лятото“ ще бъде в София, на 28 ноември от 18,30 в Гьоте институт, на „Будапеща“ 1.