Змей, ела да се крепим.
Двама да доизтърпим
глупостите на съдбата.
Дай да ти подпра крилата.
Нещо си недоверчив?
Опитът ти е горчив,
неведнъж си бил на тясно…
Знам бе. Всичко ми е ясно.
Уморен си? Нищо. Нека.
Слушай, аз си знам човека.
Нрава сдържан и чепат.
Че поглеждаш все назад.
Знам какъв си и къде си.
И че не ядеш принцеси.
Уж се зъбиш, а тъжиш.
Хич недей да ми ръмжиш.
Да, не си добър и бял.
Важното е, че си цял.
Гледай ме: и аз така.
Ето, давам ти ръка –
от кого ли да я искаш…
Вече вътрешно се кискаш
и под тоя вид небрежен
се усеща, че си нежен.
Хайде, колко да е зле?
Ще ме носиш на криле.
Ти любим и аз любима,
ще сме тук и ще ни има.
Щом си струпаме леговище,
ние ще сме си съкровище.