Тази година ще заложа не на изобретателност, а на много силно намечтаване и пожелаване на хубави неща.
Обикновено първата ми мисъл е да ги направя лесни за сваляне. Един от най-големите ми страхове винаги е бил да не се натрапвам, това много пъти ме е спирало да поискам, каквото искам и да остана, където искам да остана. Даже и по мартениците си личи.
Тази пролет ще ги връзвам на възел.
Избрах много ярки дървени мъниста и просто нанизах по три. Всяко значи нещо, нещо красиво, сладко и слънчево. Не знам какво точно – който си получи мартеницата, той ще знае.
Мисля, че тези неща не са нито религиозни, нито погански… дори това, че са традиционни, само е подтик човек да си направи собствен ритуал и преди всичко да помогне на себе си.
Аз имам нужда да правя нещо с ръцете си, цветове да разведряват очите ми, топлото време да дойде по-скоро, докато съм заета и не забелязвам как то се приближава и ми носи подаръците, които съм поискала.
Мънистата са като топчета от детско сметало, по тях се изчислява приближаването на пролетта.
Да не говорим пък как ще се украсим и ще се разкрасим с тях.
Добавям няколко снимки плюс песничката, която си тананиках и с нея завърших призоваването на радостта.