Тази седмица започна вихрено, в понеделник следобед отидох до София, участвах за малко в годишната среща на клубовете „Бисерче вълшебно“ и после светкавично се върнах в Стара Загора. Успях да напиша следващата голяма сцена от пиесата, която съчинявам; после ми дойдоха гости за празника, а най-любимият ми гост ми донесе домат. Продължих да чета приказки онлайн всеки следобед. Христос възкресе, а статиите ми в „Сега“ са за две книги, общото между които е само, че ми харесват.

Първата статия е за „Камериерката“, ако не ви се чете, почакайте малко и ще гледате екранизацията. Но, както казала онази коза, на мен книгите ми допадат повече.

„Камериерката“ се равнява с литературни и филмови класики

Втората книга е латвийска, за една жена, която е преживяла огромна необяснима загуба и сега просто търси мир. „Реката“.

„Реката“, която отнася всяка тъга – и донася Европейска награда за литература