Ден като ден

 

 

Откакто съм станала човек, винаги съм живяла в грях. Напълно съзнателно, с наведена глава и с щастие, защото много от греховете ми са много от моето щастие. Винаги съм знаела, че имам да давам, имам да се поправям, имам да се старая, защото не съм това, което трябва да бъда, а има още много хубаво, много добро, докато стигна до нулата, и от там нататък да започна да раста над земята. И най-малкото стръкче е по-изправено, гордо и повече, отколкото аз ще бъда.
Нека да живея в свят, който ме превъзхожда – и ми е даден за радост и щастие.
Не съм най-добра, дори изобщо не съм добра. Само съм благодарна и щастлива.

 

 

 

Коте първо

Грозничко ли е? Грозничко.
Прилича ли на коте? Зависи колко търпелив и добронамерен човек питам.
Обаче правенето му е толкова приятно. Първо е съвсем напосоки, бода и мачкам вълната и чакам да видя дали ще ми напомни за нещо. И накъдето тя ме поведе.
Напоследък се натрупаха ужасно много ангажименти, и само докато пием кафе с майка сутрин успявам да си открадна време за животинките. Кафе с филц и Коте Първо.

🙂

Април

 

Боже, живея в рая!
Толкова е зелено!
Всички пчели омаяни
с погледи търсят мене.

Кимам им одобрително:
Виждам ви. Продължавайте.
И наедряват дните,
в празници разцъфтяват.

Ако е трудно – значи
нещо расте и зрее.
Работата е начин
райски да се живее.