„Имало едно мече“

Излезе от печат книгата на Джейн Риърдън „Имало едно Мече“.
Щастлива съм, че ми дадоха на мене да я преведа.
Когато ме попитаха, Захари Карабашлиев ме попита по телефона, започнах да дишам плитко и бързо и сърцето ми се разтупа зънн-зънн-зъннн като камбана, и аз казах Да, и после докато пишех превода, не спирах да се чувствам така.
Някои места не бяха точно за превеждане, а бяха измишльотини за преизмишльотване.
Понеже Зайо пита Кристофър Робин – а ти къде беше, преди да дойдеш тук, и откъде дойдохме ние всички – ето я (пред)историята на историята.
В началото Кристофър е бебе и после неусетно пораства, но и той, и играчките все пак са деца и говорят с думите, с които разполагат. Виждат непознати неща и чувстват нови чувства, а трябва да говорят за тях с думите, които знаят, а това са малки детски думи и къси изречения, и много неща се назовават описателно, по най-късия път, с повторения, ту непълно, ту бъбриво, а трябваше да се запази чарът на тези разкази.
Аз си препрочетох „Мечо Пух“ и се оказа, че я помня избирателно и частично. Например си спомних, че песничките, които той си тананика, никога не са ми харесвали, затова ги прескачах и разбира се, не съм ги забравила, защото никога не съм ги запомняла. После Иво като мъничък обичаше да слуша приказката на касета и тези песни, дето се пеят там, си бяха хубави… Абе с две думи, новите песнички ги преведох звън-ко. Дано пък да не сте свикнали със старите и да кажете – ама защо тези тук са такива, а не онакива като онези там.
И в един момент, точно определен, усетих как се Осмелявам, и тогава вече едновременно заорах и хвръкнах.
Стига съм споделяла тайни.
Ето една песничка.

Приятно е да правиш разходки вън от къщи.
Дърво да изкатериш с добър приятел – също.
И заедно да тичате през росната трева.
В потока да пошляпате със него след това.

Обаче всички знаят – и то е всеизвестно,
че след разходка дълга е истински чудесно,
премръзнали и весели, със него най-накрая,
навреме да се върнете за сладкото и чая.


– Сладко и чай? Това е добра идея – каза Кристофър Робин. Имаме и кекс.
И те пиха чай, и заживяха дълго и щастливо. КРАЙ.

Имам си хубави ключове от fans.bg 🙂

„Коледата на Мог“ – превод в стихове.


Излезе от печат „Коледата на Мог“ от Джудит Кер.
Преведох я максимално близко до оригинала, както изисква договорът.
А после, около час по-късно, защото съм неудържима, я преведох и в стихове, също както направих преди време и с „Мог забраваната“.
Моля, заповядайте, подарък от мен. 

Коледата на Мог

от Джудит Кер
превод в стихове – Мария Донева

Доброто коте Мог един път се събуди,
усети нещо странно и почна да се чуди.

Не я помилва никой. Заети бяха всички.
Рисуваше си Деби с моливи и боички.

Лепеше нещо Ники, облегнат на стената.
Големите пък бяха заети със храната.

Защо не й се радват, а всеки й се мръщи?
Със непознати хора днес беше пълно вкъщи.

Един усмихнат чичко с балонче във ръцете.
Две лелички – на пръсти със шарени пакети.

„Това не ми харесва!” – сърдито Мог си каза.
Излезе във градината и легна на перваза.
Сега какво да прави? С кого да поиграе?
Реши да си подремне, наместо да скучае.

Внезапно се събуди. О, не! Не беше сън!
Видя дърво…
което…
вървеше там, навън!

Мог стресна се: „Дърветата не бива да вървят!
Те трябва неподвижно и мирно да стоят.
Едно дърво проходи ли, не знам какво ще стане!
То може да се спусне и с клони да ме хване!”

Мог хукна и след малко убежище намери –
със нокти се захвана и взе да се катери.
Дървото се развика: – Слез долу! Слизай, Мог!
„На покрива отивам, че той е по-висок.
Това дърво хем ходи, хем вика и говори!
Я аз да си се скрия. Ще ида там, най-горе.”

Дървото долу вика, отгоре Мог се мръщи.
Накрая то прегракна и влезе вътре вкъщи.
А Моги мръзне вън! И даже – що да види! –
по мокрите и ледени червени керемиди
започнаха да падат едни неща мънички,
а също и по Мог, по нейните ушички,
по лапите, опашката… Премръзна й носът.
Снежинки Моги виждаше съвсем за първи път!

”Мяу, взех да огладнявам… а и от студ треперя…”
Дошло бе вече време да хапне за вечеря.
– Мог мрази да е гладна! – тревожно Деби каза. –
Да я нахраним, мамо! Със тебе ще изляза.
Напълниха паничката и викаха Мог двете,
но тя да си остане там, горе, предпочете.

И свита до комина, за цяла нощ навън,
остана Мог, заспа и засънува сън:

Качена бе на облак, високо горе пак,
от облака се ръсеха мишлета като сняг,
Мог радостно ги гонеше и мъркаше с наслада…
Но изведнъж усети, че в бездната пропада!

На сутринта семейството стоеше притеснено,
защото Мог бе гладна, сама и на студено.
Закуската отдавна сервирана им беше,
но всеки се тревожеше и никой не ядеше.
И веселият чичо, и той с тъга я чака,
а пък едната леля направо се разплака.

Внезапно чуха шум да идва от комина.
А после нещо тупна във тяхната камина.

– Това е Дядо Коледа! – едната леля викна.
– Не, той не е с опашка! –  в миг другата възкликна.

А Деби се досети: – Хей, Моги си дойде!
Прегърна я и Мог започна да преде.

А после я изкъпаха, защото беше мръсна.
Това не й хареса изобщо.
Но по-късно…

По-късно, след това, денят прекрасен стана.
И къщата – в украса от пода до тавана.
Дървото беше спряло да ходи и мълчеше,
нагиздено с играчки – и то прекрасно беше.

А Моги бе на топло. Похапна до насита.
Подаръци получи. Почувства се честита.

И всички й се радваха. Вън трупаше снегът.
Така посрещна Коледата Мог за първи път.

Коледни картички 2021

Вчера имах доста работа, но ми дойде вдъхновение, зарязах всичко и направих коледните картички.
Изникна ми идея, я да я изпробвам – става.

Само че ще ми трябват някакви други хартии… Дебелите не залепват добре, тънките се сгърчват, лепилото с брокат не съхне, сухото лепило станало на гума, я да видя какво има в онзи шкаф, останаха ли от цветните картони (останаха, ама картичката стана морска и лятна)…

И така, тазгодишните коледни картички ги преплетох. Имаше такъв елемент в сценографията на една от пиесите на фестивала Пиеро, и по спомен от там.

А вторият вид са от едни листове с картинки, които през лятото купих от един от онези немски магазини за всякакви неща. Рисунките са толкова нежни, че е почти непоносимо, затова нарочно добавих и нещо шаренко и нещо накриво.

Животът се клати като стара маса, с картичките ще му подпра куция крак, дано не се преобърне.

Орех

Орехова шума пърха и пропада.
Лута се през клоните. На земята сяда.
От росата става тежка и кафява.
В подгъва на дрехата й орехче остава.
Орехът безшумен не отронва дума,
гол и сам, сред тънък пласт мокра суха шума.

The Windmills of Your Mind

В кръг
като кръгове в спирала, 
колело във колело,
и без край и без начало –
сякаш вечно е било,
снежна топка в планината
и балон на карнавал,
въртележка край луната
в небосклона засиял,
и часовникът помита
часовете да летят,
и през космоса полита
като ябълка светът,
и унася те шумът 
в мелниците на ума.

Като спускане безкрайно
от един тунел във друг,
в пещера, във пропаст тайна –
слънце не огрява тук,
като скръцване с вратата
във полузабравен сън,
както цопва във водата
малко камъче със звън,
и часовникът помита
часовете да летят,
и през космоса полита
като ябълка светът,
и унася те шумът
в мелниците на ума.

Звънват ключовете гладко,
звук от дума те души.
Лятото ли беше кратко?
Ти ли някъде сгреши?
И любовници танцуват
по брега, и ги следиш.
Барабани ли се чуват,
с пръсти ли барабаниш?
Стари снимки на стената,
ред от песен на дете,
имената и лицата – 
помниш ли чии са те?
И когато свърши всичко,
и животът ти виси
на едно листо самичко
с цвят на нейните коси.

Като кръгове в спирала, 
колело след колело,
и без край и без начало –
сякаш вечно е било,
Чезнат образи в дима
и унася те шумът 
в мелниците на ума.

The Windmills of Your Mind

https://www.youtube.com/watch?v=RSaugshzywA


Трубадурски дуел с Елка Стоянова (разгрявка)

На 3 ноември трябваше с Елка Стоянова да премерим сили в трубадурски дуел.
Поради актуалната обстановка дуелът се отлага, но аз вече съм се настроила…

Елка Стоянова не е девица:
има си две превъзходни дечица.
Секстън превежда. Естествено: Секс…
Мостове пали и пие на екс.
Елка полива със вино културата.
Силно присъства във литературата.
Ако отсъства – усеща се остро.
Елка не е на спокойствие остров.
Нейният смях е църковна камбана.
Елка се среща предимно засмяна.
Не е за смяна – не е заменима.
Тя е на свестните хора любима.
В някои случаи става злоуста.
С профил – за герб, за извайване бюста
и с нечестиво безкрайни крака,
взима акъла ти просто така.
Елка е всъщност егати пожара.
Тя определя наклона на фара.
Впрочем, в Бургас тя живее на фар.
Искрен приятел и верен другар,
тя е звезда пътеводна и ярка
и на Вселената е господарка.

Днес мишките няма да ходят на опера

Концертът с трио „Дивертименто“, Милена Гюрова и Ивайло Джуров беше отменен.
Надяваме се, че само е отложен и че ще се състои в друго, по-благоприятно време.
Днес мишките няма да ходят на опера.
Едната ще си измиe прозореца, защото си внесе саксиите вкъщи и много се вижда, че е крайно време за миене на стъклата.
Другата ще се разходи между минзухарите в градината.
Трета мишка ще си дочете книгата.
А, да, една пък ще пече щрудел.
Ще слушат музика и ще се занимават кротко с каквото обичат. Ще си лекуват разочарованието и ще гледат да се зарадват взаимно.
И в никакъв случай няма да се карат, нито ще се хапят, нито ще се намразват заради неща, които не зависят от тях.
И ще се усмихват – защото съм ги ушила усмихнати и защото като мине тази тревога, ще дойде следваща, а после и сняг може да завали, а пък те ще трябва да живеят в мир с приятелите си и занапред.

Концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“ в Стара Загора на 21.10

21 октомври 2021 г. (четвъртък), 17:30 ч.,
Културен център „Стара Загора“
Вход свободен

Концерт-спектакъл за деца „Мишките отиват на опера”

Част от програмата на Есенни литературни дни – Стара Загора 2021.

Трио „Дивертименто” и Мария Донева представят концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера” за първи път пред старозагорска публика.
Гост-звезди са певците Милена Гюрова и Атанас Младенов.
Режисьор – Росица Костова.

Спектакълът е предназначен за деца от всички възрасти, както и за порасналите вече ценители на операта и поезията.
Музиката от „Кармен” на Жорж Бизе и поемата „Мишките отиват на опера” ще ви отведат във вълшебния свят на оперното изкуство.

Използвайте децата си като предтекст, за да си подарите един усмихнат час с музика, танци и поезия, защото Операта е изкуство за всички!

Сподкрепата на Община Стара Загора.
Организатор: Регионална библиотека „Захарий Княжески”

Eight Days a Week


Oh, I need your love, babe
Guess you know it’s true
Hope you need my love babe
Just like I need you

Hold me, love me, hold me, love me
I ain’t got nothing but love, babe
Eight days a week

Love you every day, girl
Always on my mind
One thing I can say, girl
Love you all the time

Hold me, love me, hold me, love me
I ain’t got nothing but love, girl
Eight days a week

Eight days a week
I love you

Вечер с нас

Мисля, че тази среща беше необикновена, наситена и уютна. Нямаше много хора, но които дойдоха, бяха чудесни. Имахме много какво да си кажем – предишната старозагорска среща беше през есента на 2019. Велизара Цонева е приказна водеща, компетентна и с отношение. Румен Спасов дойде в Стара Загора специално за вечерта. В операта е красиво и просторно. Гледахме и „Последният ден“. Всичко.

Има още поне пет събития, които ми предстоят в следващите две седмици: концерт „Мишките отиват на опера“ на 21.10, ще водя една среща, ще гостувам в едно читалище, после един голям концерт на 1 ноември, на 3.11 ще имаме трубадурски двубой с Елка Стоянова… и после не знам. Ще казвам за всяко нещо, когато наближи.

Ето снимки от тази вечер.
Благодаря на всички, които участваха, помогнаха, дойдоха, и най-специално – на библиотека „Родина“.