След три дни е 16 май.

Задава се най-заетият 16 май в живота ми. През 1995, когато родих Иво, пак бях доста заета, но тази година май ще надмина себе си. По заетост.

В 10 сутринта ще започне участието ни във фестивала в Тополовград – ще представим комедията „Червени рози“ от Алдо Де Бенедети с театрална група „Виж“ към Съюза на слепите. Това ще бъде премиерно представление, освен това е първа пиеса, която поставям с тази трупа, и вълнението е огромно.

После, веднага след поклона, ще се стрелна към Ямбол.
В 13,30 часа ще бъда на среща с ученици от Езикова гимназия „Васил Карагьозов“,
в 16 – в Профилирана гимназия „Васил Левски“.
Тези срещи са по „Писател назаем“ и темата ми е любимата – как се обиква книга.
Аз мога да говоря по тази тема, а знам също и как се обиква Ямбол.

Вечерта от 17,30 ще представя „Как спрях да крада“ в галерия „Жорж Папазов“.

Ето, на това му казвам аз 16 май.
А рождения ден ще празнуваме, когато се прибере детето. ❤

На снимката – Бенковски.

А-Б-В-Г-Джаз! Джаз на кирилица

А-Б-В-Г-Джаз!
Джаз на кирилица

24 май!
Всичко, което правим, е в духа на 24 май. Музиката е в нас и ние сме в музиката и когато джазът пее на български, радостта е още по-голяма. 
Затова ние приемаме този празник особено лично. Започваме да го очакваме още от началото на пролетта, а когато дойде месец май, нетърпението става направо непоносимо.
Ето, тази година едва издържахме до 21 и ще направим концерт.
Ама понеделник било? Нека! 
Щастието винаги е навреме.

На 21 май от 20 часа в Чайната на „Бенковски” 11 в София 
джазът ще пее на български 

с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

https://www.facebook.com/groups/318368831534421/
Вход за концерта – 10 лева.
Телефон за резервации: +359887051080

Читателското ни гнездо

Изображение

 

В нашето читателско гнездо има мечки и риби; има деца и възрастни, има бяло вино, има бели врани и всякакви други странни птици, има джуджета и великани, има непознати и приятели, и непознати приятели, всичко има, и нас ни има.
И не само в Нощта на литературата.

Завещание

 

Аз, долуподписаният, в ясно съзнание и по своя воля пиша това завещание, защото чувствам, че не ми остава много време и искам да се разпоредя със земните си притежания, за да се разведри душата ми и да се откъсне от този свят леко, както пеперудата се откъсва от чашката на цвете, без да е допила нектара.
Къщата, заедно с двора и ябълковите дървета, оставям на онзи, който намери това писмо.
Човек, проявил воля и издръжливост да стигне чак до тук, заслужава награда. А ако се случи да е заблуден нещастник, оставил живота си в ръцете на съдбата, дано моят дом се окаже пристанът, който е дирил. Ако пък е клетник, сторил зло на невинни и беглец от ударите на закона, уединението ще бъде негов затвор, без угнетението на принудата, без униженията, наложени от груба чужда сила, без очите му да понасят обидата на решетките, когато вдигне поглед към търпеливото и великодушно небе. Нека тук моят непознат наследник да намери радост и мир.
Заедно с къщата, която е малка, но доста удобна за сам човек, върви извор. От края на градината след последната ябълка гледката е неописуема – виждат се три планини наблизо, и гънките им се редят, докато избледнеят в далечината и се слеят с небето.
Често съм си мислил дали моите три планини са направени от небе, или небето е от камък, че така охотно и с лекота се сливат.
Водата от извора и планините от облак, и небето от скала са също толкова мои, колкото и къщата. Нея сам я направих, отгледах я камък по камък, посадих ябълките, ашладисах ги, доведох им вода. Затова завещавам дома заедно с целия си дял земя и небе.
Нямам документ за собственост. Насам от половин век не е стъпвал друг човек освен мене и никой не знае, че съм тук.
Усвоих мястото с трепет и уважение и за всичките години на обитаването си не навредих на земята, а я подреждах и опитомявах, съобразявах се с волята й, гладувах, когато ми обръщаше гръб и добрувах, когато беше щедра. Никога не погледнах назад и не й изневерих нито с дело, нито с помисъл да се върна там, където вече никой не ме търси, никой не ме чака и никой не ме помни.
И ако сега пиша това завещание, то е за да освободя от съмнения и угризения непознатия, който един ден ще мине край дома ми. Ще го призове жуженето на пчелите, ако е пролет, или тупкането на зрелите ябълки ще му се счуе като стъпки на дете, ако е през есента. Ще се провре под сплетените клони, ще види къщата ми, ще се осмели. Ще седне до тази маса. Погледът му ще падне върху писмото.
Здравей, пътнико. Добре дошъл си в своя дом.