Мисля, че точно сега е моментът да си напиша какво сполучих да направя през 2022. Правя го откакто водя този блог и понякога се връщам да погледна.
През цялото време се занимавах с книги. Вчера Гудрийдс ми каза, че съм прочела 148, но са повече, някои от тях още не са публикувани.

Четох много, защото водих страницата във вестник „Сега“ и трябваше да напиша по два отзива всяка седмица. Това беше най-трудоемкото и времеемко занимание, заради него почти не съм шила играчки. В същото време ми беше много приятно и ми донесе неочаквани ползи. Запознах се със симпатични хора и получих планини от нови книги, които да прочета най-първа на света и това е безценно.

Всяка събота препоръчвах и по една книга в рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора. Няколко десетки препоръки са качени в подкаста, останалите може би са загубени. Карай, ще си направим нови.

Личен маратон на четенето
За трети път четох през април, от 1 до 23, само детски книги.

Другото най-хубаво нещо, което правих, беше, че преведох още детски книги. Ще изброя тези, които бяха публикувани през 2022 година, списъкът не е хронологичен:
„Емоци-О!-метърът на инспектор Крок“
„Малкият НЕднорог“ – само първата половина на книгата, която е в стихове, от там нататък продължи Димитър Риков.
„Пролетта и катеричката“
„Лятото и синигерчето“
„Есента и таралежчето“
„Зимата и зайчето“
„Бабите. Всяка по своя си начин“
„Коледната принцеса“
„Драма с лама“
„Суперчервей“
„Чарли си има книга любима“
„Най-елегантният гигант“
„Какво още каза калинката“
„Тримата стари злобари“
„Червените дзени и сините дзини“

Редактирах книги. Много съм признателна за доверието и търпението на Ваня Могилска (приказките „Шарени сапунени балони“ ще излязат от печат тази седмица!, а разказите й за възрастни – догодина); Лилия Старева и Снежана Живкова от галерия „Снежана“.

Музика и поезия.
Имахме три концерта с „Джазът пее на български“. Само три, но прекрасни, топли и страхотни. В клуб „Портрет“, в Софийска градска художествена галерия и в клуб „Сингълс“. Записахме песните за албум, който предстои да бъде издаден.

С трио „Дивертименто“ направихме програмата „Сезони в музика и стих“ и имахме концерти, сега ще се опитам да изброя къде: в Житница, Труд, Попово, Исперих, Дулово, Силистра, София, Балчик, Стара Загора, Самоков и Велинград.

Срещи с читатели
Като стана дума за пътувания по работа, имах срещи с читатели и читателчета на много места, особено през пролетта и ранната есен. Сещам се за много срещи  в Стара Загора, в доста училища и детски градини. Освен това в София, Варна, Ново село, Велико Търново, Димитровград, Пловдив, Ямбол, Пазарджик, Чепеларе, Асеновград и Казанлък. Сигурно пропускам нещо.

О, към „музика и поезия“ трябва да добавим песните за спектакъла „Захарни неволи“, който Янчо Димитров постави в Държавен куклен театър – Стара Загора.

Събития
Аз обичам да участвам.
Алеи на книгата в София, в Габрово, във Варна, панаир на книгата в НДК.
Пак четохме със Здравко Георгиев в РБ „Захарий Княжески“ на Европейската нощ на литературата.
Участвах в поетичния пленер във Видин.
Участвах в два проекта на Министерството на труда и социалните грижи – „Първа работа“ и „През моите и твоите очи“.
Но най-великото събитие от годината ми беше трубадурският двубой с Елка Стоянова, загубен от мен с блясък и финес. Беше чуд-но!

Моите книги
През юни излезе „Азбука с животни-професионалисти“ с рисунките на Елица Сърбинова, а през декември „Мишките отиват на опера“, илюстрирана от Кирил Златков. Естествено, в „Жанет 45“.
Не мога да не спомена и тук фантастичната премиера на мишките в Държавна опера Стара Загора.

Награди и номинации.
В това отношение годината беше нечувано щедра. Започна се с плакета от Втора Тунджанска механизирана бригада в самото начало на януари заради текста на химна, който написах за тях. „Нетърпение в кутия“ беше номинирана на „Христо Г. Данов“. Получих Наградата „Стара Загора“, но по-хубаво от наградата беше предложението, което са написали библиотекарите от библиотека „Родина“. „Азбука с животни-професионалисти“ беше в дългия списък на наградите „Перото“. АБК ми отсъди наградата „Рицар на книгата“ в категория „Общественик“.
Тук ставам права и се покланям пред всички вас.

Лични неща
Ще кажа само някои и само хубави.
Животът ми беше пълен и ярък тази година и имаше от всичко по много.
Едно от любимите ми неща беше, че Данко ми закачи хамак на терасата на моята стая и там прекарах голяма част от топлото време през лятото и есента.
На същата тераса идват синигерчета, врабчета и гугутки, които ми носят много радост.
Ходихме на Черно и на Бяло море. Бяхме и в Италия, на Лаго ди Гарда.
При едно от пътуванията до Гърция се върнахме обратно в България през КПП „Златоград“, и то по мръкнало. Не правете като нас.
Все пак съм успяла да ушия и няколко десетки човечета и животни, брей.

Получих безброй жестове на внимание, приятелство и доброта, за които съм признателна.
Пожелавам си през следващата година да напиша хубави стихотворения, да преведа добре още книги. Пожелавам си да се справя.

Благодаря.

Представям си колко странно може да прозвучи това, но от един час разглеждам снимките от снощи, смея се и по едно време май и плаках. И не съм написала и една дума, само преживявам снощната премиера.
А трябва да се разкаже.
Първо, благодаря на Уляна Кьосева за това, че ме покани да представя „Мишките отиват на опера“ точно там, в самата опера. Особено е, защото точно това е конкретната опера, в която Миленка и Яничка ме заведоха и ми показаха колко хубаво нещо е операта изобщо.
И като съм писала за хор, балет, музиканти, солисти и за лампичката „изход“, съм имала предвид точно тези изпълнители, по имена и лица, с техните гласове, тези светлини и всичко това. Поемата е израз за моята почит и моя възторг.
От 18 часа във фоайето – премиера на книгата, от 19 часа – премиера на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Детската балетна школа към Държавна опера Стара Загора.
И отивам.
Ще се опитам съвсем сбито и кратко да ви кажа какво се случи там.
Влязох през Служебния вход и видях познати лица от оперния хор, видях микроскопични балеринчета, развълнувани, че след малко ще имат спектакъл.
Уляна ме поведе към фоайето и по пътя ни пресрещна Кармен!

Ивон Иванова, и ми казва, че ще изпълни Хабанерата. Там, пред нас, там. Специално. Бързо решихме как кога, аз – в пълно присъствие на духа, естествено. Изобщо не си личи, че се треса.
Дойдоха приятели, познати, непознати, дечица, майки и бащи, имаше светещи елхи и цветя, и еленови рогца. И да започваме, за да има време за почивка преди балета.
Първо Уляна ми каза добре дошла.

Даде ми микрофона и аз тъкмо започнах да разказвам и да благодаря, знаете ли кой дойде? Е, как кой? Мишките дойдоха на опера!

После аз разказах приказката за Кармен, и като стигнах до момента, в който всички се възхищават на Кармен и я следят с поглед, само дон Жозе дори не я поглежда, затова тя…
– Дечица, аз нали ви казах! Операта е вълшебно място, тук границата между реално и вълшебно е съвсем тънка. Вижте, самата Кармен е дошла при нас!
И точно така си беше.

Но това не беше всичко.
Кармен запя, и изведнъж, на точното място, от публиката и от двете страни във фоайето,
запя
Хорът на операта.
Запя хорът.

А когато стигнахме до края на Кармен, до самия край на приказката, и беше много тъжно, те изпяха и големия хор, онзи тържествения, за коридата.
После казах поемата за мишките, когато си върнах дар словото, и подписвах книги, и си говорихме.
Толкова беше легендарно, че не мога да повярвам, че се случи точно снощи и аз бях там.
„Мишките отиват на опера“ е подходяща за онези, които никога не са стъпвали на опера, както и за тези, които са били там много пъти и я обичат от все сърце. Мишките, това е публиката, която отива, за да се докосне до най-красивото на света, да се вълнува и да преживее в мечтите си нещо изключително.
Това, че оперните артисти пяха за нас снощи, беше съвсем естествено, уместно и подходящо – те това правят, това им е работата, но освен това беше изключителен жест.
Аз наистина никога няма да забравя това.
А имаме и снимки, благодарение на Рад Димитров.
Тези мишки са родени с късмет, нали?

Издателска къща Жанет 45 и Държавна опера Стара Загора
тържествено ви канят
на 14 декември от 18 часа
във фоайето на операта
ПРЕМИЕРА
„МИШКИТЕ ОТИВАТ НА ОПЕРА“
от Мария Донева
илюстрации Кирил Златков
със специалното участие на солисти на Държавна опера-Стара Загора
Точно пет дни след излизането от печат на книгата, почитателите на поезията и на оперното изкуство в Стара Загора ще приветстват тази поема за малки и големи.
Операта е изкуство за всички мечтатели, които искат да се насладят на красотата, силните чувства и божествената музика.
Дори най-малкото мишленце попада под омаята на Кармен; на ангелските гласове на певците, на хора и балета, на картините и светлините.
Операта е чудо, което се повтаря всеки път – и всеки път е съвсем ново, невиждано досега, сътворено само за публиката, която сдържа дъха си, за да не пропусне нито звук.
Когато завесата падне, всеки от нас ще отнесе в сърцето си частица от тази магия.
Заповядайте!

Този клас ме осинови, имат си своя поетеса 🙂 Канят ме пет години поред.

Това е проект, в който участвам.
Снимките направи младият фотограф Севдалин Тлаченски, а ние с Кристин Димитрова, Анастасия Стоилова, Константин Трендафилов и Петър Чухов си избрахме по две фотографии, по които да пишем и така да ги преведем от езика на образите на езика на думите.
Утре ще бъде неговият тържествен финал с изложба в София, подробности за проекта и откриването има ТУК.
Ето ги снимките, които избрах, и моите текстове, прочетени на български от Мариан Маринов и на английски от преводача Том Филипс.

***

През мътно стъкло гледам сиви павета,
забързани хора от друга планета,
разхвърляни знаци на писменост чужда,
движение бързо и болка без нужда,
и списък със цели, и път без посока,
и дребни човеци под сграда висока,
витрини, съдини, начупени плочки,
познати квадрати, тирета и точки,
провиснали кабели, релси, улуци,
във празни джобове – ръце във юмруци…
Една жена бърза, и през светлината
студеното слънце й милва косата.

И второто:

***
Не съм дошъл за хляба. Сега съм уморен.
В ума ми вдигат врява избистреният ден,
джамията, небето, ръмжащите машини,
крилото, от което се ръсят перушини,
клепачите, които безсилно се захлопват,
стените, и трохите, които сладко тропват,
прииждащата зима, листата и боклукът,
и сянка на любима, деца, които гукат,
стрехи, дървета, къщи, кънтящи монументи,
сезони, милиони минутки и моменти,
студено, уморено от всичко предстоящо,
пребито, преброено, гъмжащо и летящо…
Сега ще си отдъхна. Едничък миг ми трябва.
Ще кацна. Ще въздъхна. И после… После хляба.

Предколедно излизат дългоочаквани заглавия, появяват се и изненади, ето при мен например как изглежда това:

Имам пет книги, които съм превела и са чисто нови, и всяка от тях ми е най-любимата.

По-точно, четири и половина са. „Малкият НЕднорог“ е в стихове до към средата, и аз преведох тази част, а нататък я оставих в ръцете на Димитър Риков. В нея се разказва за един малък сладък еднорог, който винаги и за всичко казва НЕ. Този инат си намира приятели, с които са си лика-прилика, и знаете ли каква е поуката? Поука няма пък. Не, няма. Една от най-смешните книги, които съм чела изобщо някога.

После излезе „Бабите. Всяка по своя си начин“. Тя не е в стихове и в нея едно момиченце разказва за двете си баби. Те са много различни – едната е домакиня, обича да шие и да готви и да сади зеленчуци в градината. Другата пък обича модата, пътешествията и фотографията. Това, по което си приличат, е че от все сърце обичат своята внучка. Нали ви казвам, това е кратък прозаичен текст, а като го чета на глас, правя все по-големи паузи и преглъщам, и ми е толкова мило… За всичко. Наистина е книга като прегръдка. Не е приказка, но е фантастично обичлива и мила.

Имаме също и „Драма с лама“. Тя пък е книга – помощник в разрешаването на проблеми като прекалената стеснителност, нерешителност и тревожност, и то не само у децата. Нейният герой Алекс е умно детенце, но толкова много се притеснява за какво ли не, че умът му от напрежение произвежда една розова лама, която го следва навсякъде и не иска да изчезне. Накрая една добра учителка обяснява на детето, че от време на време всеки се чувства по този начин и в това няма нищо страшно. Няма смисъл да бягаш от тревогите си, нито да ги игнорираш, нито да се опитваш да ги залепиш с лепило за пейката или да ги изпратиш някъде далече в колет. Това, което наистина помага, е споделянето. Добре де, нещо такова, но в хубав и забавен римуван текст и сладки картинки.

„Червените дзени и сините дзини“ е новата книга от божественото дуо Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър. Бил и Жанета от книжката са като Ромео и Жулиета, но в космоса и с щастлив край. Тук има всичко, което обичаме у тази авторка: симпатични герои, забавни случки, неочакван обрат, нежен финал, значими теми, представени с деликатна категоричност.
Очакваме още една книга от Дж.Д. и А.Ш. до края на годината, като дойде, ще ви кажа.

И понеже Коледа вече е на една ръка разстояние, ето я „Коледната принцеса“. Това е малката Марая, която живее в бедна къщурка заедно със завеяната си майка, която е оперна певица и не се справя особено добре с битовите задачи, и с досадния папагал Павароти. Единственото убежище на Марая е в музиката, която е нейно утешение и забавление. Тя й помага да се справи със самотата, враждебните съседи, злобните горски духове, и след всичките си приключения Марая се превръща в истинска коледна принцеса. И още, знаете ли как свършва книгата? С песен.

Показвам ви я тържествено.
Така ще изглежда книгата за мишките и операта.
Художник – Кирил Златков.
Очакваме я през декември.

– Мъката порасна – каза майка ми.
– И цветето също – казах аз.

Двубоят мина снощи и беше много празнично и хубаво, хем вълнуващо, хем смешно. Паднах, но какво от това? Пак беше страхотно.
Ще има видеозапис, който ще споделя, когато се появи.
В четвъртия тур ни се падна тема за импровизация „зрънце от слънцето“ и имахме 20 минути да напишем по нещо.
Ето какво измислих, и също така, ето какви снимки направи Костас Анастасиу.
Благодаря!

31 август всяка година

Зрънце от слънцето, клечка от плажа,
мидичка в джоба, билета, багажа,
всичко е стегнато, сгънато, чака,
хващай си пътя, и рейса, и влака,
хващай си стопа дори, щом ти стиска –
свърши почивката, няма „не искам“!

Няма! Не искам! Отказвам! Оставам.
Трябва ли сутрин насила да ставам?
Всеки ден зиме ми е понеделник.
Аз съм професионален безделник.
Аз съм родена да дремя на плажа.
Мента да пия и с крем да се мажа.
Да съм без разлики, да съм си дюс.
Тръгвай без мене, проклет автобус!

Поетичен трубадурски двубой между Мария Донева и Елка Стоянова

За втори път в Стара Загора
един срещу друг се изправят майсторите на ритъма и римата
Мария Донева (със секундант Здравко Георгиев) и Елка Стоянова (със секундант Антон Димитров).
Автор и водещ на поетичния трубадурски двубой е Петър Чухов.
Ще се проведе на 11 ноември 2022 г. (петък), от 17:30 часа
в Държавна опера Стара Загора – фоайе.
Организатори са Община Стара Загора и Библиотека „Родина“ – Стара Загора.

ПРАВИЛА
Според правилата двубоят ще се проведе в четири тура:
I тур – всеки от двамата поети ще се представи в рамките на 10 минути с най-доброто от поезията си;
II тур – всеки от двамата ще има по 10 минути, за да дискредитира опонента си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.
След втория тур всеки от публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която поетите ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе
III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя поет и да нападат съперника му.
IV тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.
Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетения поет с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването.
Форматът „поетически двубои“ предполага атмосфера на непринуденост. Освен това той пряко ангажира публиката, която трябва внимателно да следи действието и да преценява достойнствата на авторите.

Думи преди двубоя:

Мария Донева

Аз съм Мария Донева. Живея в Стара Загора, тук се родих, тук учих в Седмо основно училище и после в гимназия „Христо Ботев“. Тук се омъжих, тук се разведох.
Тук започнах да пиша стихотворения. После отидох в София и спрях. Завърших българска филология, поживях още няколко години, върнах се в Стара Загора и отново започнах да пиша. Към момента имам към 20 книги със стихотворения и разкази. Превеждам детски книги. Работя в драматичния театър, но съм писала песни и за пиеси в кукления.
Може да се каже, че повече живея с книги, отколкото с хора. Всяка седмица пиша по две статии за книги във вестник „Сега“, водя рубрика „За книгите“ в предаването Флашмоб по радио Стара Загора. Чета, пиша, лягам си с книги. Ходя от град на град да рецитирам стихотворения и да разказвам приказки на децата. Участвам в концерти с класическа музика и с джаз.
Елка Стоянова е една от най-любимите ми поетеси. Тя е възхитителна личност и много се гордея, че сме приятелки.
Хубаво сме приятелки, но лично сме се виждали само няколко пъти. Това обяснява факта, че тя също ме харесва. От разстояние харесването е лесна работа.
Но аз съм и много смела и затова я предизвиквам на двубой. Така ще имаме удоволствието да я видим на живо на старозагорска земя, да чуем стихотворения, да се посмеем и да споделим радостта от живота. Дори и да загубя – което зависи изцяло от решението на уважаемата публика – аз пак ще спечеля, защото ни предстои интересно и вълнуващо събитие.
Освен на подкрепата на старозагорската публика, ще разчитам и на своя секундант. Това е Здравко Георгиев. Той е достолепен, доблестен, ерудиран и цапнат в устата, освен това е много наясно със съвременната поезия. Той е неприкрит поклонник на любовната лирика и понеже е обективен, като нищо ще мине на страната на Елка Стоянова – и аз не бих го упрекнала.
Но много ще се постарая да спечеля и двубоя, и вас.

Елка Стоянова не е девица:
има си две превъзходни дечица.

Секстън превежда. Естествено: Секс…
Мостове пали и пие на екс.

Елка полива със вино културата.
Силно присъства във литературата.

Ако отсъства – усеща се остро.
Елка не е на спокойствие остров.

Нейният смях е църковна камбана.
Елка се среща предимно засмяна.

Не е за смяна – не е заменима.
Тя е на свестните хора любима.

В някои случаи става злоуста.
С профил – за герб, за извайване бюста

и с нечестиво безкрайни крака,
взима акъла ти просто така.

Елка е всъщност егати пожара.
Тя определя наклона на фара.

Впрочем, в Бургас тя живее на фар.
Искрен приятел и верен другар,

тя е звезда пътеводна и ярка
и на Вселената е господарка.

Елка Стоянова

Понеже в Бургас всички си говорим на ти, затова минавам направо към ти-то и от сърце ви казвам: здравейТИ, как сТИ, мили хора от Стара Загора!
Казвам се Елка. Идвам от Бургас, най-добрият, но всъщност е по-добър от Стара Загора единствено с това, че има директен излаз на море. За обичта си към литературата, и в частност към поезията, няма какво да говоря – щом съм тук, се досещате, че четенето и писането са част от сърцето ми. Прописах стихове по причини, познати на повечето посягащи към молива – за да се освободя от емоциите, да си овържа демоните и да опитомя хаоса в главата си. Оказа се добра идея, от моя гледна точка де. Майка ми например не е много сигурна, че и един бой би свършил работа, но тоя тип възпитание никога не ѝ се е удавал, така че се наложи да се примири с амплоато ми на поетеса. Понякога, след поредната ми писаческа изява, ги хващам с баща ми, че се споглеждат с оня поглед „къде сбъркахме“, но пък дете съм им вече почти петдесет години, късно е да се направят, че не ме познават.

И ето ме, тук, пред вас, в двубой с ВЕЛИКОЛЕПНАТА МАРИЯ ДОНЕВА.
Най-хубавото на това да обичаш поезия, да четеш поезия и да търсиш поезия, е че имаш шанса да срещнеш хора като Мария. В конкретната ситуация го казвам с леко свито сърце, защото да влезеш в двубой с невероятната, очарователната и талантлива Мария Донева, и то на неин терен, си е направо свирен мач. Не знам как ѝ се вързах на акъла… Всъщност знам – вие да познавате човек, който може да откаже нещо на Мария Донева!? И аз не. Няма такъв. НЯ-МА. Мария е щурец в ухото на Вселената, четвъртото листенце на детелината на мечтите, медът върху топлия хляб на живота, трапчинката на лицето на поезията. И е моя приятелка! Ура! Обаче… е и дяволски добра поетеса, а на мен това хич не ми харесва, защото не стигаше ли просто да е хубава, какви са тия излишни екстри с таланта и чара? Мен ако питате, такъв противник в поетичен двубой не ми трябва. Но като съм казала „да“, ще си нося последиците. Затова имам една молба към вас – ИЗОБЩО НЕ СЛУШАЙТЕ КАКВО ГОВОРИ МАРИЯ! ЗАПУШЕТЕ СИ УШИТЕ, КОГАТО ПОЧНЕ С ВЕДЪР ГЛАС ДА ЛЕЕ ПОЕЗИЯТА СИ! Така може и да имам шанс да я победя, а на мен победата не ми е най-важното нещо на света, но пък тук, в града на поетите, в сърцето на литературна България, на нейна територия да победя не кого да е, а МАРИЯ ДОНЕВА! … това, мили хора, е нещо като вселенски подарък. А имам рожден ден скоро. Добре де, догодина чак е, но то, вселенски погледнато, пак е скоро!
Мария, извинявай, но ще играя нечестно. Иначе просто нямам шанс срещу теб, твоя талант и твоите трапчинки.
Хвърлям ти бялата ръкавица, ама после да ми я върнеш, че белите ръкавици се оказаха дефицитна стока. Има ги само по сватбарските магазини, а по такива места избягвам да ходя, че, дето вика мама, стига ни хората да говорят, че си станала поетеса, остава да се зажениш пак.
Готова ли си? Стрелям!

За секунданта ми Антон Димитров
Роден в Сливен. От 22 години натурализиран Бургазлия. Организатор на бард-фестивала „Солени ветрове“ – летни вечери на изпятата поезия. Сценарист на няколко забавни предавания по БТВ и ТВ7. От 2013 пише за Нешънъл Джиографик – общество във Франция и Швейцария. Автор на една стихосбирка („Писна ми“ – 1998 г.), която вече дори авторът не притежава. Баща на две деца и три пиеси – „Разделени“ (2007), „Когато, когато, когато“ (2012) и „Куз“ (2020).