Отлагам, има време!
Сега не ми се страда.
Връстниците ми знаят,
че аз съм още млада.

Да, те са ми свидетели,
че още съм наивна
и капчица внимание
ми стига, за да живна.

Че аз съм даже малка,
едно фъстъче сладко,
и вчера се излюпих –
ако попиташ татко.

Пък имало промени…
Е, нека, за добро е.
Това, което имам,
е съвършено мое.

Синът ми ме съветва
и често ме поправя.
Каквото искам помня,
каквото мога правя.

И хич не ми се страда,
че наближавал краят.
Нали съм още млада –
връстниците ми знаят.