Морето се страхува,
че няма да се справи,
че пролетта отплува,
а лятото се бави,
че всички си отиват,
а кой ли ще се върне,
че слънцето изстива
и гръб ще му обърне.
Сълзите му са сиви.
Медузите му парят.
Минутите красиви
откара ги лодкарят.
Изтрива смугла скула.
Развява флаг разнищен.
Морето е на нула,
под морското равнище.
Мълчи и се поклаща
във дупка, във депресия.
Усмивката искряща
един пират отнесе я.
Сега какво да прави?
Напред – безчет години.
Обмисля да се дави,
обаче… Ще му мине.
Мария Донева 
аххаа 🙂 ще се дави да му мине! 😉
Да се удави, ама няма в какво 🙂
Не, то не се удави,
а само се задави –
налапа две медузи
и заиздува бузи!
На 7 юни 2017 г., 0:46, Мария Донева написа:
> Мария posted: “ Морето се страхува, че няма да се справи, че пролетта
> отплува, а лятото се бави, че всички си отиват, а кой ли ще се върне, че
> слънцето изстива и гръб ще му обърне. Сълзите му са сиви. Медузите му
> парят. Минутите красиви откара ги лодкар“
>
Ех че пясъчно мелодично! 🙂 искам да заровя пръсти в косите на морето!!!
И аз си мечтая пак да отида.
Pingback: През 2021 година | Мария Донева