Чакам свиждане

и ще чакам, докато дойдеш.

3 thoughts on “Чакам свиждане

  1. Ихх! На мене прилича! Само дето не си е сложила очилата, ама нали спи…

    🙂

    • Атанас Далчев
      Младост

      Денят изгряваше и утрото
      изкукуригваше на двора
      и нейде долу се отваряше
      и се затваряше врата.
      Мухите весело бръмчеха
      и кацаха върху прозорците
      и аз се мъчех да си спомня
      що съм сънувал през нощта.

      И после аз излизах тихо
      и тръгвах в утринните улици,
      и скитах, без да мисля нищо,
      до късна вечер из града;
      четях, вървейки, гласно фирмите
      и гледах спрян под някой покрив
      как по трамваените релси
      тече дъждовната вода.

      Или минавах край витрините
      и отминавах безразличен,
      защото сплитах в дълъг ритъм
      внезапно звъннали слова,
      и ме изпращаха с очи,
      и ми се смееха момичетата
      за очилата и за унеса,
      и за нехайния вървеж.

      По тъмно аз се връщах в къщи
      и носех своята умора.
      Вечерята бе сладка всекога
      и меко — твърдото легло,
      над мен една горяща лампа
      и две в стъклата на прозореца,
      и за да виждам ясно сънищата,
      аз лягах си със очила.

      1925 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s