Ръждиви старчески петна
нашариха листата.
Не искам да се наранят.
Трошливото им злато.
Треперещият им финес.
Въздишките им кротки.
Последният им ден е днес.
И първата разходка.
На тях дори не им е жал.
Отронват се красиво –
през въздуха – до тази кал.
И нежно я завиват.
Мария Донева 
ooo, Мария…
през въздуха – до тази кал.
И нежно я завиват
„влюб“. Мн е хубаво.
търся новата книга, ама я няма. Появила се е някаква от 2005та мисля, твоя книга.
вече съществува!!! тази вечер са ми изпратили няколко бройки, може би утре ще я видя, ах, ах
и скоро ще се появи и в книжарниците, със сигурност – на Панаира на книгата
:))))))))))
Кога съм на премиера?
не зная 🙂
Pingback: „Щрих и стих“, срещи в София | Мария Донева