Нещо несъразмерно вътре в мен

Картинка

 

Нещо несъразмерно вътре в мен, нещо нежно, нещо объркано, но обърнато с лице към светлината.
Търси си път, не знае къде трябва да застане. Бута чашите, улавя ги в последния момент точно над пода и от радост ги трясва в масата и стават на сол.
Вдига се на пръсти, привежда се, за да види по-добре, взира се в тъмното и се смее.
Нещо топло, заплетено накриво, вълнено, а не боцка, със странна форма, успокояващо, дошло да запълни онази невидима празнота.
Какво хубаво грозно лице имаш ти.
Липсваше ми.

„Животните“ в Стара Загора

 

Мили приятели, познати и непознати,

Каня ви на премиерата на книгата „Животните“
в Стара Загора
в Регионална библиотека „Захарий Княжески“
на 9 октомври от 18,30 часа.

Ще бъдем във фоайето на библиотеката, там, където през пролетта беше читателското ни гнездо на Европейската нощ на литературата. Беше хубава вечер тогава и се надявам пак да стане така весело и интересно. Този път няма да бъда с крила,

Но крила ще има!
Защото с присъствието си ще ни почетат нашите приятели от спасителен център „Зелени Балкани“ (Христина!) и с тях ще бъде една от спасените птици – да облагороди нашата компания.
Тази книга е за животни, за птици и за хора с чисти сърца.

Моля, заповядайте ❤

 

Сърдечни поздрави на нашия читателски клуб

Картинка

 

„Сърдечни поздрави на нашия читателски клуб, който се събира всеки вторник.“
Това пише под картината от „Приказки от крайните квартали“ на Шон Тан.
Ами то е точно за нас! Точно ние сме тези!
Литературен клуб „Без заглавие“ подновява редовните си сбирки всеки вторник от 19 часа в ЦПЛР – Стара Загора.
Първата ни среща ще бъде на 1 октомври. Приемаме нови читатели и писатели от горния гимназиален курс.
Ако се разпознаете на картинката, елате и заемете мястото си.

Розово, зелено, бяло

Картинка

 

Снимката е на Зинети Йетим, ТУК, но аз помолих да ми даде да я сложа и в блога.

Красиво е, нали?
Признателна съм ти за добрия поглед, Зинети!

 

Нищо не крия.

Картинка

 

Какъвто ме виждаш – такъв съм си.
Колкото повече ме гледаш, толкова повече неща ще видиш. Такъв съм.
Имам си особености, размишления, предпочитания.
Ако разпиташ хората от какво съм направен, може да научиш това стъклено топче там от кой магазин във Венеция се е взело… къде стояха звънчетата (в чаша от електрическа крушка (не питай)) и платът ми чия блузка е бил, и как те събираха шишарки и целите станаха в смола, която така и не се махна, и всичко, което се беше случило, и всичко, което им предстоеше. Такъв съм също.
И ако случайно стана точно твое същество, и преживеем славни дни…
Светците имат ореоли от чистота и светлина, аз имам твоите мисли за мен, когато ме гледаш, те са моят ореол и моят смисъл.
Аз нищо не крия, всичко се вижда, виж ме.