Столът

Столът изнервен във стаята чака.
Ситно пристъпва. На четири крака
лази по пода и тъпче килима.
Страда за нещо и мъка си има.
Другите мебели кротичко спят.
Скърцат насън. Гладко сресан на път,
спуска прозорецът руси завеси.
Столът приритва: – Ела си! Къде си?
Паякът ъглите е омагьосал.
И конфитюрът се е захаросал.
И горе-долу ръмжи асансьорът.
Мътят водата ръждата и хлорът.
Корени пуска във прага вратата.
Столът преплита отчаян краката.
Само той – верен сред всички неверни.
С мисли тревожни. С предчувствия черни.
Помни, копнее, очаква… Напразно.
Скука и мъка във жилище празно.
– О, щом си дойдеш във празния хол,
аз ще съм вече не стол, а престол!
Няма те вкъщи, а аз съм бездомен –
пустият дом е студен и огромен,
леден и жегав, зловещ като в ада.
Столът е стол, щом на него се сяда!
В пода вкопал криви четири крака,
гледа към входа, и чака… и чака.


Октомври


О, не, не е то от ЕГН-то –
и тази рима непреводима,
страха, ината, студенината,
копнеж неясен, листо от ясен,
сънливо тяло понатежало…
Обидно лесен урок по есен,
след който всичко е по-мъничко –
надежда, младост, подскок от радост,
възторг, утеха, дебела дреха…
Дълбоко скрита, в мъгли повита –
искра, която привлича лято.
Проливно щедър, противно ведър,
дъждът попива без съпротива.
Боли, което ти е отнето,
и не, не то от ЕГН-то…

Нови пингвини

За пръв път правя такива. Намислих си ги и в близките дни ще се занимавам с това. Стават и за коледна украса.
Направих ги по поръчка на APECS, младите антарктически учени.
И още ще правя, сега само загрявам 🙂

Нощ на литературата в Стара Загора

Пропуснахме я през пролетта, но сега с радост научих, че все пак ще се състои – на 7 октомври.
В Стара Загора ще има 6 читателски гнезда – описани са ТУК.

Аз ще гнездя отново в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и ще чета един разказ от сборника на Франк О’Конър „Моят едипов комплекс„, преведен от Иглика Василева.

Предишните години все гледах да се нагиздя специално, кога по пижама, кога с ангелски крила.
Сега просто ще се насладя на чувството за нормалност. А именно – по тъмно да съм сред хора, които обикалят от място на място, за да слушат как други хора четат на глас художествена литература.

Ще се видим там.

Есенен салон – снимки и видео

Получих снимки от Райна от Книжарница в куфар, от Катя Димитрова, а и най-много – от Христо Христов.

После разбрах, че ТВ Загора са излъчили пряко събитието, ще си го изгледам и аз после.
https://www.facebook.com/watch/live/?v=1631945846982705&ref=watch_permalink
Благодаря.
Искам пак.

Есенен литературен салон на 2 октомври

Това е първото ми събитие реално на живо за 2020 година, обаче пък какво събитие!
По идея и покана на господин Крум Георгиев тази есен имам честта да участвам в Есенния литературен салон на НЧ „Николай Лилиев – 2005“, и то с най-любимите ми съвременни поетеси. От лъвица нагоре, по азбучен ред: Елка Стоянова, Иванка Могилска, Ина Иванова и Камелия Кондова.
Ако времето позволява, ще бъдем на открито в Лапидариума на РИМ, ако вали – вътре в музея, на Античната улица.
От 18 часа на 2 октомври.
Чу-до!

Литературен клуб „Без заглавие“ отваря врати през октомври

Добри новини!
Литературен клуб „Без заглавие“ отново отваря врати.
Поканени са младежите от 8 – 9 – 10 – 11 – 12 клас, които обичат да пишат и още повече обичат да четат.
Ние се събираме всеки вторник от 19 часа в ЦПРЛ на улица „Захарий Княжески“ 71 и там играем разни игри с думи, пишем текстове и после ги редактираме, говорим си за книгите, които сме прочели, както и за онези книги, които мечтаем да напишем.
Какво ти мечтаене! В края на учебната година издаваме сборник с разкази и стихотворения на участниците в клуба.
Участието е напълно безплатно, както и във всички останали школи, клубове и състави на ЦПЛР.
Първата ни среща ще бъде на 6 октомври.
Моля, заповядайте!

 

 

Честит имен ден, мила Соня! (2020)

София е вяра, любов и надежда…
Няма я вече? Така ви изглежда!
Има я, както се казва, на книга.
Пали цигара, през пушек намига.
Върху бюрото й – сто ръкописа.
Дните са къси? И нощите дни са.
Грешки намира. Идеи предлага.
Мисли избистря. Със рима помага.
Няма я, казвате? Тя е заета.
Работа има за седем небета.
Как си представяте тя да почива?
Соня в небето за думи отива.
А ако няма какво да поправя,
тя над света три звездички поставя.

 

„Книга за първолаците“

Картинка

Имам нова книга – „Книга за първолаците“.
Тя е специално издание за дечицата от Стара Загора, които на 15 септември ще тръгнат на училище.
Включих стихотворения за куче, коте, буболечка, песъчинка, скъсан чорап, за едно мъничко чудовище и за едно мъничко дете, което обича книгите.
Това – добре.
Но знаете ли кое е прекрасното?
Че художничката Елица Сърбинова направи най-хубавите рисунки на света!

Книгата наистина е подарък специално за нашите първолаци. Тя няма корична цена, не се продава никъде. Аз имам няколко бройки, които вече почти съм подарила.
Но пък сме намислили да допълня книгата с още стихотворения, Елица да нарисува още картинки и да направим второ, допълнено издание, което вече ще може да се намери по книжарниците.

Щракнах няколко снимки, ето.

Ура!

Паметта си има свои правила…

 

Паметта си има свои правила.
Тя редува розови с черни очила.
Изсушава мигове с аромати тънки.
Препрочита листове със прозирни гънки.
Къта дрехи бебешки, шалове от баба.
Стиска със внимание в хватката си слаба
сенки и съкровища пообезценени,
векове пропуснати и минутки спрени.
Бие се отчаяно с новостите груби.
Побеждава времето, след което губи.
Лъжат я очите й, а ушите мамят.
Първо – сладки спомени. После – вечна памет.

 

Картички без повод

Картинка

Работата е там, че в Била са пуснали гланцови блокчета, но като се загледаш, разбираш, че те са самозалепящи и не трябва да мажеш лепило. И хоп!

Цветовете не са точно такива, нито на дневна светлина излизат както трябва, нито на нощна (снощи кълцах и лепих до към 12).