Честит рожден ден, блогче!

Колко хубаво, че си имам блог!
Ан и Йовко ми казаха да го направя, точно преди 12 години, и оттогава знам, и вие да знаете от мене – идеите им са добри.
Напоследък по-рядко публикувам тук, но това изобщо не означава, че по-малко си обичам блога. Напротив, напротив!
Обичам го, защото от тук минава почти целият свят.

Тук е моята идеална част от интернет – не защото е идеална, а защото не можеш да я премериш и претеглиш, а очевидно я има, и е пълна с думи и играчки и цветове и музики, каквито обичам.
И празнувам.

Редовната емисия

Бялата ми кукла малко се изцапа.
Зайчето ще скача и без задна лапа.
Мечата опашка е във камиона.
Мечо се поряза малко на триона.
Тракторът се счупи. Топката издиша.
Губят се моливите, със които пиша.
Всеки ден количките правят катастрофи.
Кучето изгриза новите пантофи.
По дивана някой разпилял иглите.
Драги мои зрители, край на новините.