Знаете ли какво ще стане?
Утре ще ни локнат даун и няма да се видим повече чак до пролетта, в добрия случай.
Затова, докато още е топло и може да се срещаме на открито, дайте да не пропускаме моментите.
И аз писах на Зоре: Зоре, ти си на море, обаче нямам търпение да се върнеш, затова ти пиша служебни работи в дълбоката нощ: ще бъда в София на 11 септември, дай да дойда на Алеята, да си играем на „жената зад щанда“, да изядем по един бонбон, аз ще рецитирам неудържимо на минувачите, ти ще им продаваш книги с намаление, чудно ще си изкараме.
И Зоре вика: ела.
ОБЯВЛЕНИЕ:
На 11 септември от 16 часа ще мога да бъда забелязана в шатра 19 и околностите й, ще харча пари за книги, ще виждам любими герои от фейсбук и ще ги обикалям на стесняващи се концентрични кръгове, докато накрая те се запознаят с мен, или докато избягам, или и двете; и също може да подпиша някоя книга, за предпочитане от моите, и ще размахвам „Рибко“, като най-новоизлязла, и всичко, всичко!