Копнея да попадна на книга, която да ме увлече и да ме тегли, да не мога да заспя, докато не стигна до последната страница. Все по-рядко ми се случва.
Може би съм преситена, може би съм изморена, може би съм си загубила чувствителността. Може стотиците скучни дебели томове, към които протягам пипалца, да са се стоварили върху пипалцата ми и да са ги премазали или направо да са ги унищожили.
Искам да ми е интересно!
И преди няколко дни си намерих книга. Не вярвам в свръхестествени ала-бала, но мисля, че книгата ме привика. Отгърнах на случайна страница и от първото изречение разбрах, че я искам.
Става въпрос за „Не пускай ножа” на Патрик Нес. Преведена на български език от Златка Паскалева.
Лъхна ме нещо леко мрачно, много загадъчно. Много интересно.
Различни шрифтове по страниците, но така хубаво изработени, че не се е получила грозна салата, а е единно и красиво-особено.
Стана ми ясно – ще се купува книга. Огледах я като предмет за купуване.
Напоследък издателите се научиха да ни удрят в кантара, като издават дебели книги с малко думи вътре – огромни полета, несъразмерни спрямо ситните букви. И не говоря за поезия в случая. От един разказ правят средно дебела книга; от един роман – тритомник.
Като видях, че „Не пускай ножа” е първа част от трилогия, нещо ме загриза. Аз съм добра Дева, имам ли първа част, ще трябва да си купя и следващите две. Това прави 3 по 15 – 45 лева, и то само защото съм попаднала на интересно изречение…
Разгърнах пак книгата. Почетох мъничко. В Хеликон оставят хората да четат на воля. Представям си как, ако книжарницата беше хипермаркет, край стелажите щяха да вървят кръшни китни момичета с табли със сгънати страници от книги, забити на клечки за зъби, и да канят – опитайте романа на Маруками! Имаме нов Хемингуей! Господине, господине, това е хайку, не си тъпчете джобовете, едно по едно…
Добре де, купих я!
И я четох бавно. За да не свърши.
Мисля, че книгата „Не пипай ножа” е прекрасна. Прекалено кървава и мрачна за моя вкус, и въпреки това ми харесва – смятай колко хубава книга е.
Страхотно е, че историята е разказана от момче, и то наистина разсъждава като момче. И всеки от героите говори по свой различен, психологически верен начин. Нямам чувството, че ме лъжат, макар че историята си е чисто фантастична.
Напомня ми за „Какавидите” на Джон Уиндам, да, и като сюжет, и като атмосфера.
В „Не пипай ножа” има чувства, които ме поглъщат. За да дам пример, трябва да издам някоя от случките, а не бива. Много хубаво е разказано – в началото момчето не знае какво става и защо се случват всички тези събития, и читателят разбира всичко постепенно, заедно с него. Направено е майсторски, няма да развалям работата, като подсказвам.
И добре, че е трилогия все пак, защото тоя том, извинявайте, ама завършва много кофти.
Мария Донева 
Pingback: Не пускай ножа | Bulgarian Blog
Здравейте,
Пишем Ви във връзка с рецензията на „Не пускай ножа“, която сте публикували на Вашия блог. Чувстваме се поласкани от добрите думи, защото като издатели, избрали да представят Патрик Нес за пръв път на българския пазар сме поели определен риск и вече сме сигурни, че той е бил оправдан. Освен това най-голямото признание за нас е удовлетворението на читателите.
Ще бъдем щастливи, ако и в бъдеще имаме възможност да прочетем Ваши рецензии за издадени от нас книги!
Поздрави,
Студио Арт Лайн
Урааа! Това е много приятно 🙂
Можем да направим така – вие ми пращате книги, аз ги чета и пиша за тях. А? 🙂
А кога може да се очакват следващите две части от „Живият хаос“?
Дали сте попадали на „Шантарам“ – от Грегъри Дейвид Робъртс? Тази книга определено ме впечатли. Не се чете на един дъх – около 900 страници е, но си заслужава. Ще ми е интересно да прочета какво мислите за нея.
Обожавам дълги джазови пиеси, от 8 минути и повече.
И дебели хубави книги.
Ще се огледам за книгата, която препоръчвате, изглежда обещаващо 🙂
„Шантарам“ спечели втора награда за превод на фондация Елизабет Костова. Първа награда спечели „Белият тигър“ – тя също не е лоша. Малко е странна, но провокира. „Шантарам“ обаче оглави първенството на The best книгите в моя живот. Онези, които умът ти не побира…
Непременно ще я потърся!
книгата е различна, различна от заглавията, които съм чела. останах впечатлена още преди година и повече и бях готова дори да си я поръчвам на английски от чужбина. бях прочела едва първите две глави в оригинал онлайн и още за няколко реда ме грабна.
има някаква атмосфера, потайна и мрачна (като блатото в началото), някакъв страх, който те гони докато разгръщаш страниците, някаква особена привързаност към героите, те са човечни и неподправени, понякога глупави и страхливи, понякога героите, от които светът им се нуждае. абе въобще има нещо в тази книга, което държи очите и сърцето ти отворени за нея.
харесах и начина, по който беше представен ‘шума’, с различните шрифтове – объркващ и мъничко досаден, какъвто трябваше да бъде.
всъщност трябваше да кажа само едно – страхотно ревю и прекрасно точна оценка. мога да добавя само още едно изумително нещо от книгата – манчи.
+1
Манчи…
Ако можех да разкажа една случка, за да изразя силата на емоциите, които книгата буди, щях да разкажа за Манчи.
Купих си книгата, като експериментирах и се доверих на Мария. Останах впечатлена и изненадана. Напълно оправда презентацията. Чакам другите книги от трилогията и ако някой знае кога ще се появят, да каже. Ще ги запазя за дъщеря си, когато стане на възраст, подходяща да чете.
нали е хубава 🙂
на мен ми допадат онези книги на същото издателство, които са с цветни ръбове на страниците в ярки цветове, също като позлатените страници от Средновековието, интересно е
Pingback: Шантарам « Мария Донева
Край … отивам да си я купувам. Много хубава рецензия сте направила на книгата. Грабнахте ме веднага, надявам се и книгата да направи същото. Благодаря! 🙂
хармоничен е светът – вие грабвате книгата, после книгата грабва вас
🙂
Надявам се, вече я поръчах. Остава да чакам 🙂 Ще Ви споделя после мнение 🙂
Pingback: Живият хаос « Мария Донева
Pingback: „Не пускай ножа” от Патрик Нес – Книжни Криле