Как се боледува най-добре

О, колко съм болен, о, колко съм жален!
О, как ми е нужно да бъда погален,
да бъда похвален, да бъда поглезен
с кафе и с целувка по топлия глезен!
Защото когато човек боледува,
е важно, че друг там човек съществува,
и своето болно любимо прегръща.
И със портокали и мляко се връща,
със дрехи студени и с дъх на снежинки,
и готви, и прави дори палачинки,
и е търпелив. И обича със тебе,
дори ако ти си ревлив като бебе,
а той те понася, защото те носи
в сърцето си. И ти задава въпроси,
а после те слуша, със теб разговаря.
Когато заспиш, той вратата затваря,
но толкова тихичко, толкова леко,
че теб ти се иска да викнеш – човеко,
върни се, че искам да си те прегърна!
И утре за всичко това ще ти върна!
И аз ще те глезя, и ще те завивам…
Но утре. Защото в момента заспивам,
и вече съм другаде, вече кротувам,
и ти обещавам, че ще те сънувам.
И тихо заспиваш, щастлив и доволен,
пък даже и да си за мъничко болен.

27 thoughts on “Как се боледува най-добре

  1. Ако знаеш колко навреме прочитам това стихотворение…Моята болна майчица има нужда точно от това за което пишеш и аз ще се опитам да го направя за нея. Благодаря за прозрението!Бъди здрава!

  2. Недей да го глезиш и вместо завила,
    да беше му дала ти Pulsatila!
    Когато се глези болен и плаче
    това е за него най-точен илачът…
    🙂
    Весело ти е стихотворението…

    • а пък
      най-хубаво е
      когато всички са здрави и се отнасят един към друг така
      и ако мъжете се грижат за жените си така, все едно жените им са бременни постоянно
      знам, че звучи тъпо, обаче помисли си само
      и ако жените така си обичат и се гордеят с мъжете си
      такива работи.

  3. ‘ма хич не е тъпо, баш така си е 🙂
    и тук засягаш един друг въпрос – ‘се жените мрънкат как мъжете не им били обръщали внимание, видите ли 🙂 Ами, ако и мъжете им се помрънква, но им е наложено още от ей, такива фърфалаци, че мъжете не мрънкат и те кво да правят милите – седят и гледат лошо и чакат да ги огрее, а душата им се къса 😉
    попрекалих, извинявай 🙂

    • Абе аз не знам къде са тез мъже, дето не мрънкат, когато са болни. Именно щото от ей такива фърфалаци го правят пред мама. 🙂 Лекинко да кихнат и ай, свърши се светът! А инак че на жената всеки месец по една седмица всичко й е криво и болно… кво толко? Нали всеки месец им се случва, не са ли свикнали? 🙂

      Малко на кокошкарник го обърнахме, извинявай, Мария!

    • всъщност на мен това ми е тъжно, защото понякога този друг човек или не е там, или изобщо не съществува
      🙂

  4. Pingback: проба – аудио « Мария Донева

  5. Прекрасно стихотворение, точно показва как се чувства болният, когато се грижат за него. По детски вярно и истинско!

  6. Pingback: петък, 28 « Мария Донева

  7. Ех, как не се случи и аз да съм болен,
    а все е така, че съм здрав и доволен…
    Но тъй ми се иска да съм като бебе
    и да получа милувка от тебе!!! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s