Без звук, без глас
щом влезеш у вас
за миг, във покой,
светът става твой –
като капка вода,
като шал във студа
като час, като ден,
като остров зелен.
Два реда от стих
в тетрадка с поле,
тананикане тихо
и листо от лале.
Малко вятър от юг,
малко страх, малко смях,
пролетта идва тук
със единствен замах
и водите текат,
и светът се върти,
и владееш света
точно ти, точно ти…
пролет… иска ми се вече да се покаже поне за малко.
даже за много
или пък за постоянно
и аз искам 🙂
толкова е мило….
А, този рефрен ми стана любим: “ Малко вятър от юг,
малко страх, малко смях,
пролетта идва тук
със единствен замах“
Поздрави
благодаря! 🙂
Pingback: Без звук, без глас… | Bulgarian Blog
Супер 🙂 Много красиво 🙂
о, благодаря!