Мария Донева и Стоил Рошкев гостуват в Пловдив

ЖАНЕТ 45 и Литературен салон SPIRT AND SPIRIT Ви гарантират приятна вечер!

За своите нови книги ще разкажат специалните гости –

Мария Донева за „Магазин за обли камъчета” и Стоил Рошкев за „Няма такъв булевард. Посткомунистически разкази“ 

20 декември 2011 (вторник) 19:00
Петното на Роршах , ул. „Йоаким Груев“ 36, Вход свободен

Добре дошли!

Магазин за обли камъчета от Мария Донева

Това е книга, писана на шега от някой, който взема смеха насериозно.
В нея има домашно приготвени вкусни стихове.
Хора от улицата, които бързат да се приберат в спокойните си къщи.
Животни, растения, камъчета от реката.
Времена, места и гледки, които могат да изпълнят деня ви с радост, ако им обърнете внимание.
Стихове за онези хубави, прости и трайни неща, които се дават безплатно и точно затова са безценни.

„Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно”, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения….Пълният текст от Марин Бодаков четете във вестник  Култура – Брой 43 (2661), 16 декември 2011

Няма такъв булевард от Стоил Рошкев

„След един роман и две стихосбирки Стоил Рошкев стига до сборник с разкази, в които разказва играта на реализма. Как? Чрез самото оголване на похвата за вкарване на реалност в текста. Всеки разказ крещи от улична, медийна, политическа и прочее реалности, но докарани до ръба на собствената им пустота, в ситуации, пронизани от смислова нищета и понякога отиграни в иронически езиков колапс. Посткомунистическото в тези разкази се излъчва от самото похотливо тяло на Държавата, продължаващо да наднича почти отвсякъде – в разлигавеното омесване и между частен и „държавен“ живот, в битовото бездарие на българската политика, в слепотата на медийните привидности и в крехкото безсилие на човека, който отмалява пред „нормалността“ на безсмисления си живот. Най-безпощадната политическа проза, която имаме днес.“
Пламен Дойнов

За Стоил Рошкев и „Няма такъв булевард“ БНТ, Автор: Елиана Димитрова

Валентин Дишев, DICTUM – разговор със Стоил Рошкев и Лора Шумкова

За стихотворенията 2

В поезията освен думи има музика и тишина.
В дъха между отделните стихове е запазена тишината на преживяването.
Дъхът, въздухът, пространството са важни също толкова, колкото и текстът.
Ето защо стихотворенията се отпечатват в книгите по едно на страница.

*

Готови да полетят

Като прегледах тетрадката с адресите, май ще ми трябват още коледни картички.

🙂

Какво казва Марин

*
Преди няколко години, когато още живеех в София и четях ревютата за книги, писани от Марин Бодаков в „Егоист“, дори не ми е хрумвало да си помечтая, че той би могъл да каже няколко думи за моя книга.

И то какви думи! 
*

„Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно“, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения. Книжка на сладките предчувствия. „Магазинче за обли камъчета” предизвиква щастие, защото обещава, че сезонът ще се смени – и всичко ще е по-хубаво, дори още по-хубаво. И стихотворенията й предизвикват щастие, защото не лъжат. Мария Донева пише извън модите, извън диктата на времето, пише задушевно – неща, които ти се прищява да си препишеш на ръка, като самотен ученик. Вложената в тях човешка добрина напомня за света на първомайстора Валери Петров, чиито рими спяват хармонично света ни, свят мъничко тъжен, но вече подреден и очовечен именно от поезията. Закачливостта й напомня за пакостливата мъдрост на Виктор Самуилов. А просълзяващата песничка „Буболечка“, посветена на бабичката, за която „хапчетата са сметало/ и отмерват часовете“ е посестрима на „Баба” на Екатерина Йосифова… И въпреки това, Мария е неподражаема. Тя вярва, че стихотворението е като бебе, сложено в кошница и пуснато да плава по вълните. И вече всичко е в ръцете на човека, който ще го види в прилива от гласове, ще го спаси от живите вълнения на мъртвите езици, ще вложи своя смисъл в звуците и ще ги направи думи. Наскоро попаднах на статус във фейсбук, според който „едва ли има по-зареждащо нещо от тичащите към училище деца една минута след звънеца”. Има, има – новата стихосбирка на Мария Донева.
*
Марин Бодаков, „Култура“ 

На гости в Габрово

Преди малко се върнах от Габрово и съм препълнена с впечатления.
Аз съм галеник на съдбата. Отрупана с подаръци.
Снощи бях в галерия „Орловска 10“ и се срещнах там с чудесни, топли хора, смяхме се и си говорихме…
А тази сутрин бях в един дневен център за хора с увреждания. Сега открих сайта им, тук.  Украсявахме камъчета, те ме поздравиха с песни, аз им казах стихотворения. Дланта ми още усеща пръстите на едно момиче, което ме държеше за ръка. Разгледах чудесните неща, които те изработват, обменихме опит за различните техники.
Срещнах хора, с които се разбираме.
dsc03291 (1)
На снимката се вижда как получавам красив коледен подарък – кутия за съкровища и весела играчка за елхата.
Всъщност получих много повече от това.
Благодаря!

Мъглата

Мъглата днес е само моя.
Страхът ще спре и ще се кротне,
ще се докосне до покоя
като задрямало животно.

Внезапно ще ми мине болката.
Без повод ще се утеша.
Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.

Три корици

Вчера в Хеликон видях две нови книги с корици, които доста си приличат, а двете заедно ми напомниха за трета.
Сигурно се смущават като колежки, които идват на тържество и забелязват, че са еднакво облечени.

        
„Тайната на семейство Рей“, Татяна дьо Роне, изд. Обсидиан
„Бонбонени обувки“, Джоан Харис, изд. „Прозорец“
„Сестра“, Розамънд Липтън, изд. „Ентусиаст“
+ „Една женска усмивка“, Никола Баро, „Ентусиаст“

Случва се, какво толкова.
Дали си приличат и отвътре?

*
Появи се и четвърта, пак на „Ентусиаст“. Ами те не знаят ли поне собствените си корици?

Ние сме новина!

Даа, и ни даваха по телевизора!

Днес в новините на Нова телевизия, от 31 минута нататък.

Благодаря на Марина Цекова и нейните колеги, които дойдоха в Раднево и направиха този репортаж на нашия театър!

nova tv

В сряда в „Орловска 10“

На 12 декември ще бъда в Габрово, в галерия „Орловска 10“, която се намира на улица „Орловска“ №10.
*
Била съм вече там – през февруари.
Беше много студено тогава, аз не познавах никого в Габрово, пътувах с влак и се тревожех, че може да не се оправя с прекачването на Плачковци. Имаше много сняг, и в Балкана, и в града.
На гарата ме чакаше Ива Съйкова, пихме кафе с домашен кекс, поговорихме си за Гърция, за книги, за хубави неща. А вечерта дойдоха толкова мили хора, и те – на среща с непознат, и разговаряхме, аз даже пях, останахме в галерията до късно…
*
Сега нямам търпение да дойде сряда.

Ще разкажа за новата си книга и ще рецитирам с пилешкия глас, и ще се видим.
И знаете ли, класната ми до 8 клас живее в Габрово и може да дойде! Другарката Гребенарова! Тя се е пренесла да живее там след пенсионирането, майка й издири телефона и се чухме снощи!
Ами, това е.
Мястото и часът на срещата – Габрово, галерия „Орловска 10“, 14 декември 2011, 18,30 часа.
Заповядайте!
*

Той е муден и масивен. И със самочувствие…

От Тошко:

Той е муден и масивен.
И със самочувствие.
Не изглежда агресивен.
Всъщност – по предчувствие.

Щом излиза, ще го прави
бавно, с достолепие.
Як е, лапите са здрави.
И без раболепие.

Не обича да го пипат,
но понася галене.
Само със очи те пита,
ако чака хвалене.

Тих е. Не ръмжи, не лае.
Но си има мнение.
Просто, мястото си знае
с кучешко търпение.

Има мисия да пази
всичко важно в къщата.
И го прави без да мрази.
Сетне – нищо, връща се.

Казваш си, че нямаш нужда –
не му ща услугите!
Ала при заплаха чужда
Бог да пази другите!

:)

Той е скитническа гад

Всеки ден прикотквам смисъла 🙂
*
Той е скитническа гад –
в къщи рядко се задържа.
Връща се умрял от глад,
но не дава да го вържеш.

Идва целия в бълхи.
Идва рошав и нахапан,
с шоколадови трохи
и със меча кръв оцапан.

Спи във твоето легло,
а във чуждо се събужда.
Да го чакаш е тегло
да го търсиш – няма нужда.

Той е пътник и дивак,
ту е сладък, ту е кисел.
Ти го пъдиш – идва пак.
Викаш ли го – няма смисъл.

Той оставя мокри стъпки,
драска пода с кални лапи,
и със острите си зъбки –
ти го галиш – той те хапе.

Трудно се опитомява
и не се предава бързо.
Иде ти да го оставиш,
само че си се привързал.

Затова ще се търпите
все така и занапред,
ти – калта, прахта, белите,
той – досадния ти ред.

Коледна прогноза: джаз и поезия в Чайната

Синоптиците предупреждават:

На 21 декември от 20 часа

се очаква повишена джазова активност в района на „Бенковски“ 11, София, България.

Напук на първия зимен ден, ще духа топъл южен вятър, който ще накара тромпета, флигорната, раковините и кухата лейка на Венци Благоев да запеят с най-високите и красиви тонове, чувани от човешко ухо в Северното полукълбо, както и в Западното такова.

Ако има превалявания, те ще бъдат от Gentle Rain и ще докосват лицата на минувачите по-нежно и от пръстите на Антони Дончев върху клавишите на пианото.

Поезията ще преобладава. Очакват се купести, перести и кълбести стихове от Мария Донева.

Синоптиците обещават да станете свидетели на истинско Коледно чудо в лицето и в гласа на Марина Господинова.
Лед по стъклата на едри кристали,
нежно мъглата лицата ще гали,
топли прозорци ще светят в нощта…
Коледа носи любими неща
на 21 декември от 20 часа в Чайната.

Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи

Световната джаз-класика – на български език!

Вход: 8 лева