Какво казва Марин

*
Преди няколко години, когато още живеех в София и четях ревютата за книги, писани от Марин Бодаков в „Егоист“, дори не ми е хрумвало да си помечтая, че той би могъл да каже няколко думи за моя книга.

И то какви думи! 
*

„Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно“, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения. Книжка на сладките предчувствия. „Магазинче за обли камъчета” предизвиква щастие, защото обещава, че сезонът ще се смени – и всичко ще е по-хубаво, дори още по-хубаво. И стихотворенията й предизвикват щастие, защото не лъжат. Мария Донева пише извън модите, извън диктата на времето, пише задушевно – неща, които ти се прищява да си препишеш на ръка, като самотен ученик. Вложената в тях човешка добрина напомня за света на първомайстора Валери Петров, чиито рими спяват хармонично света ни, свят мъничко тъжен, но вече подреден и очовечен именно от поезията. Закачливостта й напомня за пакостливата мъдрост на Виктор Самуилов. А просълзяващата песничка „Буболечка“, посветена на бабичката, за която „хапчетата са сметало/ и отмерват часовете“ е посестрима на „Баба” на Екатерина Йосифова… И въпреки това, Мария е неподражаема. Тя вярва, че стихотворението е като бебе, сложено в кошница и пуснато да плава по вълните. И вече всичко е в ръцете на човека, който ще го види в прилива от гласове, ще го спаси от живите вълнения на мъртвите езици, ще вложи своя смисъл в звуците и ще ги направи думи. Наскоро попаднах на статус във фейсбук, според който „едва ли има по-зареждащо нещо от тичащите към училище деца една минута след звънеца”. Има, има – новата стихосбирка на Мария Донева.
*
Марин Бодаков, „Култура“ 

4 thoughts on “Какво казва Марин

  1. Толкова е радващо да прочетеш за хора, които пишат вдъхновено и за хора, които ги коментират с обич! Все пак, в живота ни има цветност и тя е във фантазните мисли на творците! Да са ни живи и здрави!

    • Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
      щом любов нямам,
      ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

      Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
      да имам пълно знание за всички неща
      и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, –
      щом любов нямам,
      нищо не съм.

      И да раздам всичкия си имот,
      да предам и тялото си на изгаряне, –
      щом любов нямам,
      нищо ме не ползува.

      • Снощи се събрахме три поколения на масата и четохме на глас стихчетата ти)) Баща ми „поздрави“ майка ми с Буболечка-та и много очи се насълзиха… Решихме, че няма по-жизнерадостни стихове от твоите, написани от голям познавач на римите и езика ни, гледащ света с детски очи))

        • Какво хубаво семейство! Пожелавам ви да се заедно и да сте добре.
          И благодаря, трогната съм от думите ти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s