Той е скитническа гад

Всеки ден прикотквам смисъла 🙂
*
Той е скитническа гад –
в къщи рядко се задържа.
Връща се умрял от глад,
но не дава да го вържеш.

Идва целия в бълхи.
Идва рошав и нахапан,
с шоколадови трохи
и със меча кръв оцапан.

Спи във твоето легло,
а във чуждо се събужда.
Да го чакаш е тегло
да го търсиш – няма нужда.

Той е пътник и дивак,
ту е сладък, ту е кисел.
Ти го пъдиш – идва пак.
Викаш ли го – няма смисъл.

Той оставя мокри стъпки,
драска пода с кални лапи,
и със острите си зъбки –
ти го галиш – той те хапе.

Трудно се опитомява
и не се предава бързо.
Иде ти да го оставиш,
само че си се привързал.

Затова ще се търпите
все така и занапред,
ти – калта, прахта, белите,
той – досадния ти ред.

4 thoughts on “Той е скитническа гад

  1. Той е муден и масивен.
    И със самочувствие.
    Не изглежда агресивен.
    Всъщност – по предчувствие.

    Щом излиза, ще го прави
    бавно, с достолепие.
    Як е, лапите са здрави.
    И без раболепие.

    Не обича да го пипат,
    но понася галене.
    Само със очи те пита,
    ако чака хвалене.

    Тих е. Не ръмжи, не лае.
    Но си има мнение.
    Просто, мястото си знае
    с кучешко търпение.

    Има мисия да пази
    всичко важно в къщата.
    И го прави без да мрази.
    Сетне – нищо, връща се.

    Казваш си, че нямаш нужда –
    не му ща услугите!
    Ала при заплаха чужда
    Бог да пази другите!

    . 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s