На Изток от Запада 2

Прочетох до края.
Объркана съм.
Определено книгата е въздействаща.
Но не е книгата, която първите два разказа обещават.
Някои от текстовете ми звучат като написани специално за чужденци, отварят една витрина – ето, имаме от всичко онова, което вие очаквате да намерите, представено талантливо, с чувство, с ирония, носталгия, болка, усмивка, безжалостност, тъга.
Ама.. абе като за чужденци.
Както много музиканти вкарват в мелодиите си по нещичко в 7/8, за да е разпознаваемо, или защото това се очаква, или защото кой ще каже лоша дума срещу изберете българското…
Аз не съм живяла половин живот в чужбина и нямам две и повече гледни точки, затова погледът от „На Изток от Запада“ ме изненадва, вероятно и ме обогатява. Усещам лек полъх от ефекта на „Соло“ на Рана Дасгупта – книга за България, писана от чуждоземен автор…
Двете гледни точки към „тук“ се изявяват и примиряват в последния разказ, „Девширме“.
Аз препоръчвам с открито сърце първите два текста, както и „Снимка с Юки“, а за другите – вие ми кажете.

12 thoughts on “На Изток от Запада 2

    • Имам всичко За!!! При теб е вкусно и хубаво, и красиво! Много се гордея, че съм между сладките неща при теб:)
      Чудесна Нова година ти пожелавам! 🙂

  1. Онзи ден си избирах книги, а най-хубаво е те самички да те изберат. Та така се случи и в „Сиела“: уж не е мой тип, а „Компромисът/Куфарът“ на Сергей Довлатов нещо ми се понрави, нещо ми домиля, и хоп – 9,10 лева отидоха за нея. И не само за нея, но това е друга тема.
    На една книга разстояние от горната беше наредена „На изток от запада“, което си спомних, след като прочетох първия ви пост. И това не е книга за мен. Не си ме избра. В нея има нещо изкуствено. Такова ми е усещането и пиша това, защото усещането ми е много искрено. Да сме наясно – това си важи строго за мен и не непременно за другите. А от Довлатов си прочетох 40 чудесни страници и спрях, защото тя си изисква съответно настроение.
    :))

    • знам за какво става дума!
      и аз се оставям на чувството, когато избирам
      даже за неща, които са съвсем текущи – по коя пресечка да завия, какво да облека, кои обици или кой пръстен да нося днес
      кой чорап на кой крак ще отиде
      даже ги сменям по няколко пъти, докато си отидат на местата
      и още куп такива натрапливи дребни ритуали, заради които все закъснявам :))))
      Довлатов? добре, ще потърся

  2. :)))
    „Бързай бавно“ – явно си има разни пинизи ежедневието.
    А за Довлатов – да не излезе, че я препоръчвам, мене ме е срам да препоръчвам книги. Може би защото винаги сам съм си избирал какво да чета. Например от 1 -4 клас все съм чел, но никога по време на лятната ваканция. (За сметка на това решавах задачи по математика, ама в най-големия пек, когато не беше време за игра). Чак после научих, че имало такова нещо като списъци със задължителна литература. Е, нищо не е съвършено – прочетох „Патиланци“ едва преди няколко месеца, защото като бях малък я нямаше нито у нас, нито в библиотеката в училище.
    Но я обичам много отпреди това!

    • абе то излиза, че аз препоръчвам
      но нали си е мой блогът, пиша си безнаказано (засега)
      поздрав най-сърдечен,
      твой приятел вечен,
      весел Патилан!

  3. На мен ми харесаха. Може би защото се припознавам и като човек, който е бил в състояние да не може да се прибере в България, макар не за толкова дълго, и като поколение. Колкото и грозно да звучи, особено в „Крадци на кръстове“. Това е гласът на много хора в онези години около мен.
    Ще пиша тези дни и аз по повода 🙂

    • Здравей, Бени! 🙂
      На мен ми харесаха, но не всичките, и не колкото очаквах. Неравномерно ми е едно такова. Но дори само фактът, че има книга, която да обмисляме и да обсъждаме, вече е (слушай сега изрази!)
      кондензационно ядро
      около което се събираме и общуваме и това ни прави общност.
      Книгата е ценна и значима, пък че някой не се кефел достатъчно, си е проблем на този „някой“ :)))

      • На мен неравномерността й много ми хареса. Не е излишно полирана; не е търсено ефектна (като Васко Георгиев или Богдан Русев примерно, да бъда критична); не е откровена до кръв; не иска да й се кефиш на всяка цена.
        Според мен това е част от ценността й – малко като кутията с бомбони на Форест Гъмп е – кутия с бомбони, шарени, и толкова.

  4. на мен ми хареса непринудеността й, човешкостта, дали да не кажа човещината. проблемна ми е обаче работата сІв езика.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s