Имала съм пълна колекция от месеци. Почувствах се много приятно.

Дева – дай й да си подрежда…

ЯНУАРИ

Ден без ясни очертания
и предмети без названия.
Празници без точна дата.
Лампи, съскащи в мъглата.
Думи в празно изобилие
и усмивки със усилие.
Притъмнявам и изстивам.
Вечер е. Къде отивам?

ФЕВРУАРИ

Като съпруга нелюбима,
която в своя дом търпиш,
права над тебе има зимата,
послушно в нощите й спиш,

пътуваш денем в снеговете й,
а ако в теб потрепне чувство,
и ако й откъснеш цвете,
тя с цветето ще те напусне.

МАРТ

Тик-так, тик-так! –

настоява капчука.
Пролетта ще е тука
след петнайсет минути!
През виелици люти

вече път си пробива.
Зачервена, красива
пийва чай в кафенето.
Позатоплена, ето,

приближава към къщи.
Ти недей да се мръщиш,
а за ново начало,
озарено и бяло

трябва да си готов. Любов –
без звук, без глас,
без уречено време,
без трамвая да вземе,

без компрес и без хапче,
със изслуто чорапче
с крак игриво ще тропне
и вратата ще хлопне –

пролетта наближава
и светът заслужава
да подскочиш, да кихнеш,
просто да се усмихнеш,

и за ново начало,
озарено и бяло,
ти да бъдеш готов.
Любов, любов! –

настоява капчука.
Пролетта идва тука.
Стига спа, време няма!
Както си по пижама

телефона вдигни си,
на кого – избери си,
и предай новината –
щом измием стъклата,

щом отметнем завивки,
щом си сложим усмивки
пролетта идва вкъщи.
Вече спри да се мръщиш,

а за ново начало,
озарено и бяло,
трябва да си готов!
Любов! Любов –

мека, тънка,
тиха, звънка,
весела и учтива,
безпричинно щастлива,

с обици на ушите
тя на март във водите
с любопитство поглежда,
ах, чудесно изглежда,

и блещука във мрака,
теб единствено чака,
идвай, време е точно
пролетта да започне.

Тайна тя ще ти каже,
нещо хубаво даже
сигурно ще се случи,
първи ти ще научиш,

и за ново начало,
озарено и бяло
трябва да си готов:
лю-бов!

АПРИЛ

1.
Рапица! Възторжени полета!
Племена от прелетни глухарчета!
И през перест облак нежно свети
бялата луна, едва нагарча,
течна като на зелена слива
млечната костилка. И
див, червен, внезапно се разсмива
летен мак със пламнали очи.

2.
Самичка съм като чорап,
случайно отървал въжето.

3.
Не ми е мъчно, че дърветата
свалиха булчинските рокли.
Зелените работни дрехи,
с които тихо шумолят,
разхлаждат денем, нощем топлят,
и птици в пазвите им спят.

МАЙ

Ям череши и плюя костилките
с неотменното право на жител
и поклонник на късния май.
Във зелено покарал навсякъде,
тротоарът се пука и диша.
Разсъблечени, само по пролет,
по ръце, по крака и по радост,
се разхождат момичета, щъркели,
шадравани, небета и къщи.
Аз си махам предишните думи,
и езикът ми, гол при черешите,
с цяло тяло вкуса им прегръща.

ЮНИ
Когато
се върнеш тук, ще бъде топло лято.
Морето разсъблечено ще свети
и чайките ще ходят по брега.

Тогава
тъгата може би ще ме остави,
с лице, избистрено от дъждовете,
и със ръце, студени от снега.

Този бряг ме спасява,
когато нямам сили да те няма,
тъгата е от облак по-голяма,
и аз се утешавам с този бряг.

Ще бъде лято,
и юни ще се върне, ще доплува,
ще ме приспива и ще ме целува,
и ще ми вземе цялата тъга.

ЮЛИ
Вали дъжд на парцали,
вали дъжд на откоси,
и водата ме гали
между пръстите боси ,

между пръстите пясък
и във чехлите тиня,
и каквото донася
този дъжд – ще отмине,

ще отмине небето,
смешно мокрият юли –
като нещо, което
мимоходом сме чули.

АВГУСТ

Август, разтопен и ласкав,
объл, сочен като праскова,

изнемогващ за докосване,
ферментиращ, захаросан,

очарован и разнежен,
хрускав, ментов и крайбрежен,

гали те и те разсмива
август, който си отива.

СЕПТЕМВРИ

Есенната тишина.
Да не я смутиш с гласа си!
Кротко помълчи. Една
мигла падна. И се скъса
паяжина. И златист
прах контурите запали.
Приеми, смирен и чист,
залезът да те погали.

ОКТОМВРИ

Октомври доизносва
зелените си дрехи.
И слънце ме докосва
с целувка за утеха,

но бледо, колебливо –
надниква и се маха.
На мен ми е горчиво
и с пълна шепа захар.

НОЕМВРИ

През ноември – топло време:
старец, който в парка дреме,

жълти дюли във градините
под небе – от яркосините,

сутрин – тънко заскрежено,
късо, обезоръжено,

без успехи, без доспехи,
потно под дебели дрехи,

жалко като стих неказан,
сочно като плод прерязан,

гузно и половинчато –
нито зима, нито лято.

ДЕКЕМВРИ

Не е добър за раждане
такъв един сезон.
Настръхналите граждани,
с усмивки от лимон.

Сезон за оцеляване,
замръкнал насред път.
И във легла оправени –
деца, които спят.

Врабци, които хълцат.
Съсирена вода,
на ситен сняг накълцана,
и пепел по леда.

Дърветата разголени.
Пейзажът настървен.
Декември чака Коледа
от първия си ден.