Елегия
Щом Дядо Мраз и Пер Ноел,
и Дядо Коледа Лапландски
във водката на Рафаел
изсипят лед от скрежа лански,
когато Шефа се научи
със „Добър ден!” да поздравява,
тогава може да се случи
хранилището да забравя.
Зората сутрин ми блести,
но не по-розова от Мимето.
И Физиката ми тупти,
и пак ми става най-любима тя.
Опива ме вълшебна смес
от Психология с История.
И Киров е за мене днес
тъй носталгична територия…
Расте ми задника. Цял ар!
Не ям, горчива ми е мъката,
но стене клетият кантар
от тежестите на разлъката.
Разлъката е свръх-тонаж.
Тъги сърцето са обхванали.
Къде е петият етаж?
Къде са всичките останали?
Трябва да изровя и другите стихове по темата, имаше…
Мария Донева 
boje. Maria! trogatelno e ! I nie ne mojem da te zabravim!
Иска ми се да дойда на гости, но трябва да остана поне за два дни в София, а вечно бързам за някъде…
за първи път ми се доплаква след Киров …
ми много ви обичам бе, Гери! ние се спасявахме взаимно всяко междучасие. на теб ти харесваше да си учителка, то си ти личеше.
така де. трудна работа си е.
права си! Не съм и предполагала, че някой голям Меринджей, точно в този момент ще убие всичките ми детски мечти и ще направи от мен нещо много различно…