Приказка, поръсена със захар

От жега слънцето припада
във блясък, мараня и дим.
По скалата на шоколада
е време да се разтопим.

По скалата на сладоледа
е време да се разтечем
на локви лепкави и бледи
от мляко, захар и бадем.

И само дългите завеси,
и само хладното легло
спасяват бялата принцеса
в трептящото й облекло.

Сладкарско, ароматно лято
от мента, лед, вода и бриз
й сипва бавно хладината
в прозрачен кукленски сервиз.

Приижда сън, но кой заспива,
ако от жега се топи?
Едва-едва шумят, сънливи,
сребристи сънени липи.

Принцеса мека, уморена,
със цвят на роза, с меден дъх,
прегръща лятото зелено
върху легло от влажен мъх.

11 thoughts on “Приказка, поръсена със захар”

аууу, залепнах… 😉

Reply ↓

Мария on 08/07/2011 в 17:15 said:

:)))))))))))))

Reply ↓

Много леко, приятно и лятно… вълшебно 🙂

Reply ↓

Мария on 11/07/2011 в 17:48 said:

и калорично 🙂

Reply ↓

Pingback: Меко ледено удоволствие – най – якия шоколадов сладолед | Кулинарни мисли и разни други неща

Мария on 24/08/2013 в 9:48 said:

Благодаря! 🙂

Reply ↓

Pingback: И със сладко от тъга | Мария Донева

Мария, такова удоволствие е да чете човек стиховете ви. Те ухаят, будят спомени и никак не му се иска на човек да излезе от тях. Моят летен спомен, който събудихте, е много-много стар- Идва от една сладкарница с месингови пръчки пред витрините, в които са наредени страхотни пасти с бял и жълт крем. Подът е намазен с онова черно масло и горкото ти, ако се подхлъзнеш. Вляво има бяло тензухено перде, което отделя работилницата от сладкарницата. Оттам се носят неземни ухания. От мен се иска да избера какво да хапна – паста, крем или сладолед. Ами боза, питам татко, който ме е довел в неделния ден в този сладък рай. Най-сетне избирам онази невероятна паста с жълтия крем, татко милостиво ми купува и боза, която наливат в големи ръбести стъклени чаши. Сядаме на една маса и щастието е пълно. Над главите ни, провесени от лампата, висят лепкави ленти, на които са залепнали мухи. Старая се да не ги гледам.

Reply ↓