Сутринта валяло дъжд
и ръцете ми са хладни.
Мигна ли дори веднъж,
лятото ще се разпадне.
Сол и пясък и ръжда
палят в гърлото ми суша.
Лятото ще задържа,
само ако в теб се сгуша.
Мария Донева
Сутринта валяло дъжд
и ръцете ми са хладни.
Мигна ли дори веднъж,
лятото ще се разпадне.
Сол и пясък и ръжда
палят в гърлото ми суша.
Лятото ще задържа,
само ако в теб се сгуша.
И аз чувствам същото и го искам.Само дето като търся и пиша единствено за теб, после други го тълкуват лошо.Боли …
да, но понякога всичко е чудесно
има и такива дни, от чудесните 🙂
Пак ще кажа, че е красиво…
Сигурно е хубаво да има в кого да се сгушиш. =]
сигурно е много, много хубаво…
Страшно сладко и мило е.. ^_^
По някакъв начин дори.. тъжно..но все пак..хубаво!
(:
на мен ми харесва, че е късо 🙂
Pingback: И със сладко от тъга | Мария Донева