Разтопените релси
са подути и парят.
Потъмнели, унесени
слънчогледи догарят.
Нерешителен, тежък,
гази релсите влакът.
А едно конче нежно
между сенките чака.
Аз случайно минавам.
Мен вагонът ме крие.
Аз съм потен удавник
с пълен куфар на шия.
На седалката сгушена
препрочитам билета.
Това конче под крушата
е от друга планета.
Мария Донева 