*
Самотата готви страхове
и с неудоволствие ги хрупа.
Нервничи. Из кухнята снове.
И огромна тенджера със супа
й остава. Няма към кого
да поглежда, докато се храни.
Тя избягва хладното легло
и купа със дрехите изпрани.
Тя е по пижама втори ден
и дори косата си не сресва.
Залезът е скучен и студен.
Тя се гледа и не се харесва.
Драсва с пръст в натрупания прах.
Пак отива в кухнята по навик.
И пореден сандвич с резен страх
и със сладко от тъга си прави.
.
Мария Донева 
Познато чувство… Развълнува ме.
Благодаря за отзива, за мен е важно.
🙂
и мен
Адски реалистично… Невероятна си!
ПРЕКРАСНО!
Благодаря 🙂
Стихотворението е страхотно,но самото изживяване…прилича на края на света,не се забравя.Пък и зимата не помага никак.
няма да е винаги така
Pingback: И със сладко от тъга | Мария Донева