Роса

 

Грейнала край пътя
весела мозайка –
във роса се къпят
макове и лайка.

От божур изгряла,
мека от съня ми,
светлина – узряла,
сладка, на салкъми.

Остри и лъчисти
розови бодили.
Всичко свети чисто.
Всичко ми е мило.

 

2 thoughts on “Роса

  1. С огромен вкус чета Вашата поезия, тя ми е много сродна, много близка душевно! Предлагам Ви поетична дружба! Като начало, ще споделя нещо свое:

    Есенна песен

    Свети далече
    кротка луна.
    Песен е мракът
    от тишина.

    Сънно щурците
    полята люлеят.
    Кърът море е —
    Балканът е кея.

    Нежно лодкарят
    грее с очи,
    стадото тири,
    топло мълчи.

    В диви долчини
    гаснее небето,
    в тихи тъги
    есенее полето…

    http://petkohinov.blogspot.com/2013/04/blog-post_3.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s