Роса

 

Грейнала край пътя
весела мозайка –
във роса се къпят
макове и лайка.

От божур изгряла,
мека от съня ми,
светлина – узряла,
сладка, на салкъми.

Остри и лъчисти
розови бодили.
Всичко свети чисто.
Всичко ми е мило.

 

2 thoughts on “Роса

  1. С огромен вкус чета Вашата поезия, тя ми е много сродна, много близка душевно! Предлагам Ви поетична дружба! Като начало, ще споделя нещо свое:

    Есенна песен

    Свети далече
    кротка луна.
    Песен е мракът
    от тишина.

    Сънно щурците
    полята люлеят.
    Кърът море е —
    Балканът е кея.

    Нежно лодкарят
    грее с очи,
    стадото тири,
    топло мълчи.

    В диви долчини
    гаснее небето,
    в тихи тъги
    есенее полето…

    http://petkohinov.blogspot.com/2013/04/blog-post_3.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s