Грейнала край пътя
весела мозайка –
във роса се къпят
макове и лайка.
От божур изгряла,
мека от съня ми,
светлина – узряла,
сладка, на салкъми.
Остри и лъчисти
розови бодили.
Всичко свети чисто.
Всичко ми е мило.
Мария Донева
Грейнала край пътя
весела мозайка –
във роса се къпят
макове и лайка.
От божур изгряла,
мека от съня ми,
светлина – узряла,
сладка, на салкъми.
Остри и лъчисти
розови бодили.
Всичко свети чисто.
Всичко ми е мило.
С огромен вкус чета Вашата поезия, тя ми е много сродна, много близка душевно! Предлагам Ви поетична дружба! Като начало, ще споделя нещо свое:
Есенна песен
Свети далече
кротка луна.
Песен е мракът
от тишина.
Сънно щурците
полята люлеят.
Кърът море е —
Балканът е кея.
Нежно лодкарят
грее с очи,
стадото тири,
топло мълчи.
В диви долчини
гаснее небето,
в тихи тъги
есенее полето…
http://petkohinov.blogspot.com/2013/04/blog-post_3.html
мерси 🙂