Като дебела балерина,
която тръгва с бавна крачка,
ръба на тенджерата мина,
без пяната си да омачка,
надигна се на меки дипли,
и без да мисли, без да чака,
с горещ и нежен шепот кипна
забравеното прясно мляко.
Мария Донева
Като дебела балерина,
която тръгва с бавна крачка,
ръба на тенджерата мина,
без пяната си да омачка,
надигна се на меки дипли,
и без да мисли, без да чака,
с горещ и нежен шепот кипна
забравеното прясно мляко.
Мария Донева 
Ето го любимото ми твое стихотворение, което скоро си написвала. Как си го видяла само. Това (мисля си) са нови измерения на м-доневското… :Р
аз не пиша много напоследък
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=142&WorkID=6341&Level=2
Ето, виж как Гео Милев е пророкувал твоята заешка поема 😉