Обичам този, който ме обича
и – Боже! – ами то било прекрасно!
Страхът, прогонен, отдалеч наднича,
сърцето – леко, в мислите ми – ясно.

Защо не сте ми казали по-рано?
Защо ми бяха всички проби-грешки?
Прикотквах лъв, целувах се с пирани,
а можело спокойно, по човешки…

За нас се пее в хубавите песни,
животът – всемогъщ и милостив.
Дори не подозирах колко лесно е
да си добър, когато си щастлив.