Ходих на мол!
Не бях ходила там от лятото, когато кака беше в Стара Загора, но сега, преди да го затворят, реших да се вдигна и да отида, малко така, за духовен живот.
Стигнах до книжарницата на ниво 0 и там останах. Разлиствах книги и си мечтах, а когато намерих ъгълчето с детски заглавия, я това да видя, я онова – и накрая си седнах на пода и се зачетох. Благодаря на милите книжарки, че не ми казаха нищо.
Хора, да знаете какви прекрасни детски книжки има в днешните книжарници! Чаровни картинки, красиви истории, приказки по всякакъв повод – ама съвсем всякакви, примерно има енциклопедия „Какво е акото?” Литература за всякакви случаи.
Купих си три книги.
Сега ще ви кажа за едната от тях.

”Приспивни песни за феи и чудовища” от Сотир Гелев, с подзаглавие – книга за безстрашни деца и родители.
Първо си я прочетох на място, после снимах една приспивна песен… после и картинката към нея…. И не я купих. Два дни съжалявах, на третия се грабнах и отидох пак в мола, и ето ме, с книга в прегръдката.
Значи, тя е голям формат, горе-долу на едната страница има текст, на другата – картина.
Сотир Гелев ни е познат от списание „Дъга”, и от книгите за Илийчо и Август, и от „Приключенията на господин Боровинка”. Има и други книги, които ще си намеря и ще прочета и разгледам, защото това е новият ми любим писател, поет и художник.
Рисунките са много изискани и ярки, чак се замислих дали някоя от тях не е бъдещата ми нова татуировка. Хартията е здрава и не е бяла, а е обагрена в жълто към кафяво по ръбовете (тези цветове сиурно си имат специални имена). Прилича на кожа, на стар ръкопис със заклинания и тайни.
И приспивните песни са страшни, но и мили и усмихнати. Родителите чудовища приспиват децата си чудовищенца, а горкият Сфинкс се мъчи да се приспи сам себе си. Някои са по-нежни, други – по-строги. Вампирите си лягат с изгрева, когато феите се събуждат и политат.
Накрая има смешен справочник за това, кое митично същество какво е.
Цялата книга е чудесна!

Можех да си купя някой нов роман, и не си мислете, че не ми се искаше. Но прецених, че романа ще го чета по-дълго, обаче най-вероятно само веднъж. А стиховете се четат кратко и бързо, но много пъти. Затова може би трябва да се опитам да се дисциплинирам и да взимам романи главно от библиотеката, а да купувам само тези книги, които ми се иска да притежавам, да са мои, мои да бъдат.
Човек винаги печели с книгите.
Ах, моля ви, вижте трейлъра на „Приспивни песни за феи и чудовища”!