Светът се променя, както човек си го промени.
Някои неща зависят от нас, представете си.
Миналата година на Маратона на четенето рецитирах превод от хвърчащ лист, а преди няколко дни „Грозната петорка“ на Джулия Доналдсън пристигна при нас издадена, лъскава, гладичка, истинска красавица!
Ще ви кажа най-хубавата част: какво казват децата на родителите си.

Ние! Ние сме – вашите родни деца!
Ние помним – от бебета и от яйца
как развивате всички наши дарби, умения,
как оправяте тъжните ни настроения,
как грижовно ни храните, къпете, стягате,
как дори и когато сме лоши, не бягате.
Затова ви обичаме от душа и сърце
до последното дребно петънце и перце,
да, обичаме бръчките, всички ваши брадавици,
всички ваши чудатости и особени навици,
миризмата, грухтенето, воя, човките криви,
да, за нас не сте грозни, за нас сте красиви.
Да, да, вие сте мили, добри и любими,
и чудесни, и смели, и незаменими,
всичко ваше обичаме – цвят, осанка и глас,
и дори сме измислили нова песен за вас!

Сега го чета това и се смея на всеки ред, и изведнъж пак ми се дорева. Ей това е то!
Честита книга, честити ние!

ПП Да взема пак да направя един Личен маратон на четенето от 1 до 23 април, а?