Този блог е мой :)

Човек не е това, което яде.
Човек е това, което прави.
В този блог са част от нещата, които правя.
Открих, че за да бъде подредено, трябва на едно място да има малко неща. По тази причина мястото никога не ми стига.
Блогът ми е шкаф с чекмеджета, в които да си държа думи и други работи.
Мария Донева
mdoneva(във)gmail.com

 

 

Creative Commons License
Автор на произведенията на този сайт е Мария Донева.

Вие може свободно да ги копирате и разпространявате при условие, че посочвате името на автора, не променяте произведението и не го използвате за търговски цели. Подробни условия може да прочетете на Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.

49 thoughts on “Този блог е мой :)

  1. Здравейте, Мария Донева!
    От нощес съм радостна от вашите стихове… даже ми е чуждо вашите, толкова си близо до мен.
    Даде ми да прочета твоя стихосбирка камъчетата Илиана Илиева – на нея пише че я даряваш с радост…
    Ами ти самата си една заразяваща радост, мило момиче! Да си жива, здрава, със стихове и хора около теб, с калинки и костенурки, с дървета и треви… И вулканите, моля, прибери и вулканите да не са сами.
    А чекмеджетата моята памет сама взе да ги почиства – за което й благодаря.
    Пълен ден с многото хубости, които си имаш и онези, които са малко навън!
    Люба Александрова

    • Ех, че добро утро!
      Тръгвам на работа широко засмяна, и мисля да си препрочета поне 55 пъти това писъмце.
      Благодаря, мила Люба!

  2. Благодаря ви за съучастието! Харесвам вашия блог! Дано имам време да го посещавам… Д.В.

  3. Не съм кой знае какъв любител на поезията. Мисля си, че всеки търси някойя дума, израз или картина , която да му върне миналото , да му оживи деня или да му просветне с нещо към това което ни очаква. Вашите стихове ми харесаха защото бяха точно прицелени. Зарадвах се , че сам съвсем случайно ги намерих :)) Благодаря за вдъхновението ….:)

  4. Здравейте,

    Родена съм и живея в Стара Загора вече над 40години, а съм пропуснала да се запозная с Вас. Едва днес Ви намерих!
    Докоснахте душата ми! Благодаря Ви!

    • радвам се, че се срещаме, пък било то и тук
      интернет е прекрасно място, чувствам се истински благодарна за това 🙂

  5. Посреднощ е и аз чета стиховете ВИ, Мария. Не знам Вашият Иво как би коментирал, но моите със сигурност ще се опулят – майка ми, направо изперкваш вече. Цитат. При Вас е приказно и уютно, благодаря.

  6. Пращам линк към новинка (разбрах че цените всичко свързано с творчеството му).

    Неиздавани текстове от Валери Петров на бял свят
    Предстои да се докоснем до „Песнички, събрани от сцени и екрани“ на Валери Петров с предговор от поета Недялко Йорданов Развлечения Култура 30 януари 2015, 15:11, oбновена в 15:49

    http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/neizdavani-tekstove-ot-valeri-petrov-na-bial-sviat-6030924

  7. „Всяка втора жена на света се нарича Мария…“ Мария е и моята дъщеря… Мила, близка вече, Мария, заредих се от енергията и чара на всяка Ваша простичка, обикновена, пълна с живот вселенски, дума. Талантът ви е да правите хората значими за самите себе си и да осъзнават, че са живи. Прекрасни стихове, родени от прекрасна душа. Успех! Разрешете ми да почитам от Вашите стихове на моите ученици.

  8. Поздрави от Австралия, Пърт. Слушах част от предаването Нощен Хоризонт с вас и Кармен Н , но за съжаление се включих късно. Вашата поезия ме докосна и бих искал да чуя повече от нея . Бихте ли направили рецитал на някои от вашите стихове и побликувате като подкаст или нещо подобно за да ги слушам в удобно време или да споделя с близки и приятели.

  9. Здравейте Мария,
    отдавна следя Вашия блог, тв-изяви и книгите Ви, и реших да Ви пратя този текст.
    Поздрави,
    Дим
    ––––––
    Какви хора харесвам?

    Харесвам абсолютно всички хора. Абсолютно. Всички.

    Но тук искам да опиша онези малцина, които най-най-много харесвам.
    Те са малцината зрели, смели, слънчеви, мъдри, потресаващо забавни, нагло-гениално-креативни, нежни, топлокръвни, неуморно-всеотдайни, милостиво-лесно-прощаващи, разполагащи с безброй успокояващи притчи, милувки, междуметия или намигвания; те са изключителни – изключително обикновени, умерени, прости, не крещящи, а крещящи с тихото си, скромно, самоуважаващо се присъствие.
    Те знаят, че са изключителни, гениални и еднократни, но не се гордеят с това, защото знаят, че всеки човек е като тях. Всеки човек е точно, абсолютно като тях, но още не подозира това.

    Всеки човек е техен брат – по-малък неуверен брат с огромен, Божествен, вулканичен потенциал. Бъдещето ще разкрие този потенциал: жълъдът ще взриви неувереността си и ще се трансформира в един огромен фойерверк – в един огромен дъб.

    Дим

  10. Близо половин век ми трябваше, за да намеря смисъла житейски…а е така просто

    Така е просто, просто е така –
    между неясното и очевидното
    един човек те хваща за ръка
    и заедно нанякъде отивате.
    Пристигате ли? Светло ли е там?
    Или пък се загубвате? А после,
    без видима причина, пак си сам,
    и просто е така. Така е просто.

  11. Здравейте, Мария. Казвам се Ели и живея в Прага. Моя приятелка ми подари вашата книга „Как спрях да крада“. ВЕЛИКОЛЕПНА Е! Спечелихте още един читател. Приятелката ми ме попита дали ми е харесала книгата и аз й казах, че е като бонбониера: отваряте и е пълно с чудеса. Хапвате едно бонбонче, второ… и бързо-бързо я затваряте, преди да сте изяли всичко наведнъж. Бонбоните са за радост, а не за нахранване. Благодаря! Ели

    • Честит първи май, Ели!
      Много се зарадвах да прочета, че книжката ми е отишла в Прага и сте си правили компания. Ураа!

  12. Прекрасна Мария! Радвам се, че се срещнах с Вас – тук в този блог, от който няма излизане. Тръгнах да търся из интернет да прочета нещо за Фредрик Бакман, затворила току-що „Баба праща поздрави…“ – усмихната и просълзена… И се натъквам на Вашите текстове за него. И не мога да спра да чета всичко подред и да гледам мишлета, зайчета и всякакви други чудеса. Как е възможно да не съм Ви познавала досега! Да знам, че има хора като Вас (а има!) и да ги срещам е едно от най-мощните ми „лекарства“ за щастлив живот. Тази вечер ми е много хубаво. Здравейте! Ако събера нахалство, някой път може да Ви разкажа с две-три думи за себе си и дори да Ви изпратя някакви текстчета… Но сега искам само да Ви благодаря!

  13. Здравейте!
    Невероятни красоти създавате,радост за очите събрани на едно място.Прекрасен блог.
    Весели,топли и уютни празници!

  14. Пълните ми душата със своите думи, разкази, стихове…
    Поздравления и продължавайте да черпите вдъхновение, за да го предавате и на нас!

  15. Здравейте, Мария!
    Казвам се Альона.
    Вчера получих писмо от една приятелка от Германия с Ваше стихотворение. Грабна ме и ме отнесе във Вашия свят 🙂 Вчера – още един щастлив ден на тази слънчева есен…
    Благодаря на приятелката и на Вас!
    Чудесна вечер!

  16. Здравей, Мария Донева! Пиша ти на „ти“ не защото не знам учтивата форма, а защото стиховете ти са близки на сърцето ми. Късно те открих, но те намерих – а може би ти – мен!, когато душата ми имаше нужда от лечение и утеха. И някак странно се успокоих, че на Земята има поне едно с/родно същество, с широко отворени топли и добри очи, небързащо заникъде, готово разточително щедро да спре при болката, тъгата, самотата, радостта, възторга, закачката, отчаянието, пропадането, надеждата… И да ги опитоми до степен на поносимост /и доброто, и лошото/!… Да „прелетиш пеш“!? Хм, откъде ти хрумна!?! Но ти наистина го можеш, мила Мария! Трябва много да те пазим, за да те има за повече! Ако бял лекар, щях да изписвам твоите стихове в рецептите… „Лекарството на Мария Донева“ – за душебол!

      • Само едно мъничко сърчице?! Или две, или гооолляяяммо такова! За по-малко няма да спасявам нито дебели костенурки, нито море, което иска да се дави. Някак си – не е справедливо!…А и кучето ми го няма… Боже, колко ми липсва големият клепоух черен Ридли! Сякаш съм на друга планета, със зелен сертификат. А идва зима, може да си намокря краката в снега. И крадливата врана не каца вече на нашия клон. Така че, изпуснах, без да искам, сиренцата в тревата. Най вероятно ще ги намери някой, който не е чел нито една приказка. Наоколо е пълно с такива!

        • Сърцето означава благодаря за топлите думи. Не ми е много общително тези дни, но съм тук. Бъдете здрава!

          • Мария, простете!!! Знам какво е сърцето – и на хартия, и на мускул. Беше ми безобразно самотно; исках да се получи закачка, то излезе пришка от нов сандал. Моля да ме извините, още веднъж! Снощи попаднах на представянето на „Как спрях до крада“ в Стара Загора /2017/. Слушах и плаках, мои си, салкъмени /изсечени / работи. Помислих си, дали не може да се сприятелят моята дивост с вашата питомност. Не може! Без да гледам, съм нагазил в копривата, хем помня как пари – от дете! Пък и прашката не можах да открия на тавана. Липсват и парцалките, драни от стари селски чаршафи, с които ми превързваха обелените колена. Простете! Пращам Ви искрена обич, похарчете я за каквото искате!

  17. …уффф, НАЙ-ВЕРОЯТНО… Вече не виждам както преди, най-вероятно ще се блъсна в някоя позеленяла илюзия…

  18. Мария, имаш ли лекарство за разбито сърце? Искам 10 дози! И отговор на въпроса: колко пъти един и същи човек може да те предаде?

      • Все някой някога ще открие, че ако сложиш снежен човек на печката, той неизбежно ще се стопи, водата ще хукне без посока, и може да угаси „веселите пламъци“. Това не е труден научен експеримент, тестване на ваксина, а простичка истина от двора на детството… Благодаря, че оцелях тази нощ и че беше „тук“! Ако дойдеш в София с книга или стихове, ще бъда на последния ред…

  19. Здравейте, Мария! Всъщност, редактор съм в голяма национална медиа. Исках да Ви помоля за специално интервю, защото в моите представи сте специален човек. Ако ми напишете в електронната поща свой имейл, ще ви пратя няколко изречения за идеята и първия въпрос. Вие ще решите дали да продължите. Какъвто и да е отговорът, няма повече да досаждам. Не исках да търся посредници, затова влязох в този блог! С уважение: ПП…………. И благодаря за Мечо Пух!

    • Ох, ама чакайте първо да го прочетете. Аз очаквам с голямо вълнение какво ще е впечатлението от книгата.
      Моят имейл е даден тук – mdoneva at gmail.com. Винаги отговарям.

  20. Здравей Мария,

    Вероятно не ме помниш, но аз съм отнесла от вълшебството, което ти пръскаш не само с прекрасните си творби, но и до всичко, до което се докосваш. Само да припомня, че пак е лято и пак те каня в Бургас.Предполагам, че знаеш каква прекрасна библиотека има тук! И повечето неща са му хубави на този мой роден град! Току- що си взех три твои книги и макар, че както казва една позната времето е за нестинари и огнегълтачи, аз ще се чувствам като в свеж пролетен и красив ден.Благодаря ти и помисли за Бургас.

    • Добър ден, свежа пролет! 🙂
      Много благодаря за милите думи 🙂
      С удоволствие пътувам насам-натам, утре ще бъда във Варна, сигурно ще минем и през Бургас, много го харесвам.
      Ако става въпрос за официална среща с читатели, трябва да бъде по-конкретна, ще се уговорим и ще я направим.

Оставяне на отзив за iovigeorgieva Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s